Дивото зове

Решението да зарежем удобството на хотелската стая и да се предадем на дивото не дойде спонтанно. Как се случи това, обяснявам сега. Когато бях малка, със семейството ми ходехме на палатка почти всяка година. Аз съм направила своя дебют на 1 годинка. После постепенно заменихме палатката с бунгало, но никога с огромен затворен комплекс. Баща... Continue Reading →

Реклами

Как се балансира между работа и деца?

Днес искам да поговорим за нещо, което не е особено популярно и със сигурност не е много позитивно, но е реалност. И е реалност за една голяма част от работещите жени в България. Нарича се баланс. За липсата на такъв и как да го постигнем, хабя нерви по-долу. Не е тайна, че децата ни (на... Continue Reading →

Читателска гузност // TAG

Изпитах остра нужда да отговоря на въпросите на книжен таг. От край време се каня да направя най-най стандартния -> I am a reader TAG, но реших да се разровя за някой друг. Този ми хареса, защото е с по-различна гледна точка. Освен това ми допада как в нещо изцяло позитивно и развиващо, като четенето,... Continue Reading →

Посади дърво и прочети книга под короната му

Април дойде и доведе пролетта! Радвам ѝ се, както повечето деца се радват на снега. И не спира да ме изумява всяка година и всяка следваща пролет се прекланям пред Природата. Зимата не беше толкова тежка, важното е, че премина. Захари прояви интерес към снега и най-сетне се случи и ски училището му - изчакахме... Continue Reading →

Стефанов ден рожден

Стефан навърши 2 години преди няколко месеца, но сега им дойде редът на тези мисли. В контекста на анонимност и правото да бъдеш забравен, аз искам да помня. Затова, Стефан, ето нещата, които искам да запомня от времето, когато стана на две: обръщаш внимание на детайлите и си много наблюдателен; заглеждаш се по десените и... Continue Reading →

Щастието – измислено, за да ни накара да купуваме неща

Прочетох някъде из страниците на "Шантарам" следната мисъл: Щастието не съществува - то е измислено само, за да ни накара да купуваме разни неща. Тя ме вкара в дълбоки размисли. Впрочем с целият роман е така, много бих искала да напиша нещо за него, след като го прочета, но не съм сигурна, че ще си повярвам... Continue Reading →

Как става така, че…

... колкото повече четеш, толкова по-трудно спиш; колкото повече се стараеш, толкова по-вероятно е да допуснеш грешка; колкото повече го мислиш, толкова повече се съмняваш; колкото повече мълчиш, толкова по-малко смисъл намираш да говориш, а колкото повече говориш, толкова по-трудно е да спреш; колкото по-смирен си, толкова повече ти се качват на главата, а само... Continue Reading →

Моите 5 любими книги за 2017 г.

След поста "Любимите детски книги за 2017 г." е ред на моите книжни любимци. Това са книгите, които успяха да ме трогнат, развълнуват, разплачат и разтърсят повече от всички останали. Няма да се старая да ви предложа различни жанрове или да се опитвам избраните книги да се харесат на повече хора. Чисто и просто моите... Continue Reading →

Да оцелееш с новородено

Днес реших да споделя как оцелявах с новородено вкъщи. Бързам да уточня, че не съм лекар или експерт по темите, просто имам 2 момчета, които сега са на 4 и на 2 години, и искам да разкажа за опита, който придобих с тях. Както споделих в Instagram скоро, две мои близки приятелки имат малки бебенца.... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑