Посади дърво и прочети книга под короната му

Април дойде и доведе пролетта! Радвам ѝ се, както повечето деца се радват на снега. И не спира да ме изумява всяка година и всяка следваща пролет се прекланям пред Природата. Зимата не беше толкова тежка, важното е, че премина. Захари прояви интерес към снега и най-сетне се случи и ски училището му - изчакахме... Continue Reading →

Реклами

Стефанов ден рожден

Стефан навърши 2 години преди няколко месеца, но сега им дойде редът на тези мисли. В контекста на анонимност и правото да бъдеш забравен, аз искам да помня. Затова, Стефан, ето нещата, които искам да запомня от времето, когато стана на две: обръщаш внимание на детайлите и си много наблюдателен; заглеждаш се по десените и... Continue Reading →

Захари на 4 години!

Мило дете, Ти си вече на 4 години! Знам, че звучи брутално банално, но не мога да повярвам колко си голям вече и съм почти сигурна, че всяка година ще мисля по същия начин. Като се обърна назад, последната година премина много бързо и се надявам да е била наситена с положителни емоции за теб.... Continue Reading →

Вече година мина

Преди 1 година в съзнанието ми придоби по-ясен вид идеята за "ЗахарНик". Въртеше се от известно време, премятах я, оттук-оттам, после задушавах идеята, казвах си "И ти ли? Какво толкова имаш да казваш на хората?". Набирах смелост. И когато най-сетне реших твърдо, че ще се захвана с това, то се случи много бързо. Никога няма да забравя... Continue Reading →

Рожденият ден на Стефан!

Преди 1 година в живота ни се появи Стефан. В продължение на няколко седмици притесняваше медицинския екип, следящ бременността ми и дори главната акушерка. Наложи се да го посрещнем по-рано, но впечатли всички със спокойствието си от първите минути на своя живот, така както го прави и до днес. И макар да ми е второ... Continue Reading →

З. на 3 г.

Захари навърши 3! Още не мога да свикна с идеята, че съм майка на 3-годишно момче. Когато го родих и се сблъсках с първите трудности, много родители ми казаха - "Като стане на 3 ще видиш, че ще е друго". И за мен достигането на тази възраст беше заветна цел. Броях обратно от 3 до... Continue Reading →

Сватбен уикенд

В началото на септември бяхме поканени на сватба. Младоженците - Слави и Митко, са сърдечни, свежи, непринудени, истински. Обичам сватбите! Заради емоцията, личната история, празника, който се създава. Дълго умувахме дали да отидем с децата, как точно да го "изиграем". Понякога се чудя как се навих! Беше емоционално, вълнуващо, запомнящо се, изтощително. Аз не успях да остана дълго... Continue Reading →

Ретроспекция: той или тя? Второто ни бебе е..?

Миналата година, по това време, бях бременна и очаквахме да научим пола на второто си бебе. Сигурно сте чували как родителите на две или повече деца разказват как само първото им дете е привилегировано да има повече снимки и да получава повече внимание, а второто и всяко следващо, са снимани само на раждането, семейната почивка,... Continue Reading →

Роден за баща

Николай посрещна поредния си рожден ден, който тази година съвпадна с Деня на бащата (всяка трета неделя на юни). В България този празник не е особено популярен, но намира своите привърженици. Не съм "ЗА" сляпото приемане на всички чужди празници и внедряването им в нашата култура. Вижда ми се безхарактерно. Но в свят, в който еманципацията... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑