Коя е Нина?

Мина време. Не съм съвсем сигурно кога пак ще има нещо тук, но понякога животът се случва извън Инстаграм. Добре ми е така, за сега. Ще ми се да вярвам, че съм попаднала на правилното място в правилното време, че имам заслуга и набор от качества за това, а не че всичко е просто щастливо стечение на обстоятелствата. Колкото до тези редове – супер спонтанни, вдъхновени от „5 факта за мен“, които Мери ме помоли да споделя.

Мисля, че повечето хора, които ме четат тук ме познават лично или сме обменили доста съобщения в Инстаграм през профила ми там. И все пак – мина време, та ето едно своебразно представяне.

Казвам се Нина и съм на 30 години. Ще навърша 31 през април и не се страхувам от смъртта, но се хващам напоследък, че това 30 ми влияе по начин, който не съм очаквала. Знам, че се намирам в една прекрасна възраст и все пак някаква част от мен си мисли, че най-хубавите години са зад мен. От друга страна, бързам да се самоопровергая, защото никога не съм се чувствала по-добре в кожата си и знам, че ме чакат хубави години напред.

Плавен преход към моето самочувствие, което винаги отсъства, но все пак нараства. В този ред на мисли, като малка исках да бъда адвокат. Отказах се, защото разбрах, че ще се налага да защитавам всякакви хора и казуси, а с това няма как да се примиря. Аз съм “ за“ справедливост. После много силно исках да се занимавам с интериорен дизайн (не че тогава знаех как се нарича – исках да обзавеждам). Разбрах, че ще ми трябват математика и рисуване за целта. С първото съм много скарана. За второто – никога не си повярвах достатъчно и така захвърлих тази мечта. В момента съм асистент проекти и процеси в една от най-големите световни корпорации в сферата на информационните технологии и доставки на услуги и много харесвам работата си.

Колкото до писането – то винаги е присъствало в живота ми. В гимназията имахме училищен вестник – „Зелен домат“, в който бяха поместени две мои лирически отклонения :). След училище, записах втора паралелна специалност в университета – англицистика – където продължих да съчинявам есета на воля. Работата ми винаги е била в сферата на административното дело и знам, че всеки пише имейли или писма, но в моя случай, писмената работа е била основна дейност. Всичко това, както и блога, споделяла съм и преди, не е с амбиция за величие – харесвам процеса по създаване. Това е и причината, когато кандидатствах след 12-ти клас, най-желаната от мен специалност да беше „Масови комуникация“. Приеха ме „Екология“. Години след това, намерих начин да задоволя някогашното си влечение, като записах магистратура „Бизнес комуникации“.

Далеч съм от творческа натура, но много се вълнувам от създаването, от цялата работа и всички усилия, които седят зад една статия, радио предаване, събитие дори. Всичко, което остава скрито за хората извън организационния екип.

Говорейки за творчество – имам 4 татуировки, дело на Евгени и Петя Евлогиеви от Artcore Tattoo. Всяка от татуировките е дълго премисляна и не съжалявам за нито една. За много хора това е смехотворно, но за мен беше важно. Е, не успях да вплета смисъла на живота си в тях, но носят добавена стойност за мен.

Така и така сме на по-лека вълна, ще продължа с няколко не толкова сериозна факта. Правя упражнения вкъщи на подложка за йога. Преди тренировка, свалям ластика, който държа постелката навита на руло, и си поставям за цел да запомня къде го оставям. След това никога не знам къде е.

Освен това съм във вечно търсене на домашните си пантофи – зарязвам ги на всевъзможни места и макар да обикалям апартамента, успявам да ги намеря чак след втората обиколка.

Обичам хубаво кафе и консумирам сериозно, способна съм да платя повече за кафе и сладкиши. Харесвам спретнат маникюр с къси и поддържани нокти. Музиката заема сериозна част от ежеднивието ми – например сутрин я използвам, за да програмирам деня си. Започнах да чета много активно и да отделям голяма част от оскъдното си свободна време, когато станах майка. Не съм особено спортна натура, но се уча да променям това. Обичам да гледам смислени, сериозни, дори драматични филми, които да бъдат тема за разговор.

Нетърпелива съм по отношение на всичко – например коса – решавам какво искам и съм способна да вляза в магазина, да си купя боя и да се боядисам сама. Нямам търпение и затова често ми е трудно да се придържам към дългосрочен план.

Обичам хората и инвестирам в отношенията с тях. Това ми носи много, но обратната страна на монетата е, че се раздавам, а понякога оставам разочарована и излъгана.

*************************************************************************************

Това може да продължи дълго, но ето изброих няколко отправни точки, които би трябвало да дадат добра представа за мен. Това е проект в развитие, така че след няколко години мога да докладвам за промени и допълнения.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: