За съвременните родители на 5-годишни

Едни от най-трескавите дни в живота ми са рождените дни на децата.

Ден преди рождения ден на Захари, емоциите ме завлядаха. Каквото и да правех, мислех само за него – какъв е, какъв беше, какъв ще стане. Пет е голяма работа в моите очи, струва ми се вече и в неговите.

На този ден, никога няма да спра да си спомням как се появи при нас, защото е истина, че с първородното дете се раждат и родителите. Преди това са той и тя, но в миг стават татко и мама. Родителството е голяма школа.

Ден преди рождения му ден, докато разглеждах снимки от преди 5 години, попаднах на снимката, която Ники е направил след като е инсталирал бебешкото столче в колата и идва да ни прибере от болницата.

img_2931-1

Мисля, че днес, новото поколение родители, е доста подценявано. Днес семействата са независими – физически и не само. Разбира се, че съм се допитвала до майка ми, но много се е променила в рамките на моето порастване и съзряване. Не отричам, че прането и гладенето на пелени, приготвянето на зимнина и всички битови препятствия, с които нашите родители е трябвало да се справят, им е коствало огромни усилия! Но днес искам да поговоря за нещата, които са се променили от времето, в което аз съм била дете.

Именно тази снимка ме накара да се замисля над десетките уреди за превозване, приспиване, стерилизиране, съхранение, забавление, образование, проследяване, които ние, „модерните“ родители, трябва да разучим, за да съществуваме в тази „модерна среда“. Защото не е уместно да сравняваме нещата. Съвременната майка трябва да е супер добре запозната с всички теории, да е наясно какво иска за себе си и детето си и да взима информирани решения. Иначе? Иначе бива осъждана, понякога мълчиливо, понякога не. Как ще роди, защо така, защо не иначе, сигурна ли е, ще кърми ли, ще се изцежда ли, каква помпа да изполва, ами какви шишета, как се съхранява кърма, в какъв контейнер, да слага ли бебето в люлка и от каква възраст, кога да го захрани, по каква схема, от какви материали са направени бебешките съдове и играчки, няма ли алтернатива щадяща околоната среда, да купува ли проходилка, ами не е ли вредно, да му пуска ли телевизия, а YouTube, да го води ли на плуване, докога да го вози обратно на движението в колата, а безопасни ли са ергономичните раници? На пръв поглед все дребни неща, но когато се борите да сложите детето си в столчето и сте паркирали на възтясна улица, когато седите в задръстване и детето ви плаче, или направо се дере истерично, а вие се препотявате 68 пъти и отчаяно търсите Classic FM, тогава и най-модерните технологии не могат да ви спасят. Защото сме просто хора, но живеем в нечовешки времена. Защото освен всичко останало, дори отговорността за опазване на околната среда пада върху плещите на майката, награбила вече предостатъчно дини.

Но да се върна към Захари:

Няма как да не си припомням изминалите 5 години, по-специално първите дни, седмици и месеци. Толкова страшни, защото всичко беше ново и непознато. Толкова вълшебни, защото всичко беше ново и непознато. Постиженията ни се измерваха в спокойна нощ, неволна усмивка, изгукване. А днес? Днес нещата са по-сериозни.

Седмица преди рождения му ден най-накрая доставиха металните сламки, които дебна от 3 месеца. Прибрах се вкъщи, направих чай на Захари и седнах да му обясня защо вече няма да използваме шарените пластмасови сламки. Той се развълнува, аз се постарах да го заинтригувам, гледахме образователни клипчета за деца за замърсяването. През останалото време говорим (разбирайте говорим на висок глас) за приемливото и неприемливо поведение, за влиянието на другите деца, как да отсява забавното от просташкото. Ще ни се и да бъде по-отговорен към брат си и примера, който му дава.

Изминалите 5 години отлетяха бързо, нещата не са каквито бяха – малките проблеми започват да се превръщат в сериозни дискусии. Но малкото момче е вече голямо и все по-независимо. Да гледам как Захари расте ме кара да се чувстам горда от постигнатото, но и изплашена, че съм пропуснала важни уроци, като как да отстоява себе си повече, дори как да се налага. Чудя се какво ли ще бъде бедещето, питам се как ще отработим дадени житейски ситуации, ще успеем ли да му предадем ценностите, на които толкова много държим. И най-вече, надявам се всички ние – възрастните около него, да не сме твърде напористи в налагането на нашите разбирания за правилно. А тези, които са го играли вече това, тези, които вече са били изморени работещи родители с малки деца, нека си припомнят какво беше. Защото сигурна съм, че се забравя.

Не знам какви са 5-годишните, но както казах и на Захари, нека фалшивите крокодилски сълзи за взета играчка, правенето напук, неградивният инат, разливането на чаши върху масата, разплискването на вода из цялата баня и буденето на брат си в 6:00, да останат за 4-годишните.

Колкото до нас родителите – ние продължаваме да четем упътвания, сондираме мнения, сменяме батерии, измисляме нови творчески предизвикателства, готвим био, четем на чужди езици, гледаме анимации, сглобяваме лего, а през останалото време работим, за да платим курса по английски, плувния басейн, ортопедичните пантофи, билетите за кино (съгласете се, че 38 лв за 2 детски билети и 2 за възрастни не е адекватна цена), ски училището, скаутската седмица и уроците по народни танци.

2 thoughts on “За съвременните родители на 5-годишни

Add yours

  1. Изключително интересно ми беше да прочета.Смятам, че сте прекрасни родители и съм убедена, че възпитавате и ще отгледате стойностни момчета.Не се съмнявай в това, ама никак!

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: