Как избрахме имената на децата

Преди да забременея нямах предварително подбрани имена. Подхождах предпазливо без да правя големи планове за деца – кога, колко, пол, какви имена.

Когато забременях със Захари, много исках да е момче. Избягвах да се отдавам на мечти. След аборта темата беше чувствителна и исках да напредна достатъчно, да достигна някаква сигурна междинна станция. След това започна голямото избиране. Ще споделя какви бяха съображенията ни.

На първо място исках името да харесва и на двама ни, да не се налага Николай да прави компромис с първородния си син, а и с всяко следващо дете. Затова неговото одобрение ми беше много ценно. Исках да има кратко или галено име, с което да се чувстваме комфортно. Въпреки това, вярвам, че кръщаваме детето си  и е препоръчително да го наричаме с цялото име. Предпочитам малко по-нестандартни имена или поне исках да избягам от 5-те най-разпространени. Но държах да имат именни дни. Харесвам мъжки имена, които завършват на гласна, защото се преливат по-лесно с останалата реч. Макар да не съм отявлен привърженик на Петър Дънов, намерих негов материал по темата – букви, който ми се стори любопитен. Той препоръчва имената да са с повече от 1 сричка, защото обогатяват личността, да не са съставени от еднакви или близки срички. Разделя буквите в три големи групи и за повече хармония и баланс е добре в името да има представители и от трите категории.

Да избереш име за детето си е нещо лично за родителите и за самото дете, но засяга околните. Интересно е как всеки има мнение по темата и страстно се опитва да защити и предвижи напред кандидатурата си. Затова решихме, че няма да споделяме избраното име. Детето се ражда и го представяме, а членовете на семейството го приемат като свършен факт.

Допадат ми по-западно звучащи имена, но някак не се вписват в нашата действителност. Не сме търсили традиционни български имена, но искахме избраното име да е адекватно за географската ни ширина.

Оказа се, че с Николай имаме доста разногласия и до 6-тия месец от бременността ни беше невъзможно да изберем някое име. Преровихме всички именници, не отказвахме предложения и осъзнахме колко много имена не харесваме, само защото ги асоциираме с името на човека. Ето как се спряхме на името

З а х а р и

Захари означава „Бог помни“, което в моята глава е препратка към справедливост – качество, което се надявам да носи нашият Захари. Не е кръстен на някого, но вдъхновението за името дойде от актьора Захари Бахаров. Това пък е препратка към творчеството и изкуството, защото вярвам, че артистичността трябва да се поощтрява. Много ми хареса вибрацията на името, някак мелодично и звънко звучи. Краткото му име е Хари, като на Хари Потър, с което се надявам да улесним училищните му години и набезите от „приятели“. Името Захари е с еврейски произход и с леки вариации в произношението, е разпознаваемо у нас и по света.

С т е ф а н

Стефан означава „венец, корона“ и произхожда от древногръцкото „стефанос“. Стефан също не е кръстен на някого, но все пак това име се среща в родословното дърво от страна на съпруга ми – бащата на бабата на Николай, по бащина линия, се е казвал Стефан. Изборът на второ мъжко име ни се струваше почти невъзможен. През ранната бременност изпитвах натрапчивото чувство, че първата буква от името на детето трябва да е „С“, но не се спирах на конкретно име, все нещо му липсваше. В даден момент се отказах от идеята. С напредване на времето, стеснихме избора до 3 имена, които постоянно превъртахме, но не успявахме да почувстваме като правилни. Месец преди да родя, Николай се прибра от работа и с влизането каза „Какво ще кажеш за Стефан?“. Повторих го наум. Стефан. Стефан Тодоровски. Заспа. В последствие видях, че в едно от приложенията за проследяване на бременността, съм го записала като потенциално име, но явно сме го отхвърлили на някакъв етап. Макар да не завършва на гласна, Стефан носи една заявка за твърдост, стабилност и мъдрост. Краткото име, което използваме, е Стефо. Надявам се, че името няма да му създава затруднения, където и да се намира по света.

Съобразявахме се как звучи името в комбинация с фамилията. По тази причина избрахме да не се поддадем на модерната традиция при избор на бащино име (=собственото име на бащата без окончания). Захари Николай Тодоровски звучи повече като собствени имена на двама братя, отколкото като цяло име.

* * *

Сред десетките писания за значението на имената, открих, че Стефан е контактно и забавно, но неспокойно момче, което обича игрите и пакостите. А основното качество на Захари е „щателност и бавност“, не се изкушава да прибързва и не се отказва лесно. Не би могло да бъде казано по-точно ;).

Реклами

5 thoughts on “Как избрахме имената на децата

Add yours

    1. Благодаря, Рали, за милите думи. За теб – прекрасни, за друг – не. Влагам много мисъл и смисъл и вярвам, че е от значение. Знам, че други хора не споделят моите съображение и им се вижда прекалено. От друга страна обичам да слушам истории за имена и значението зад тях.

      Харесвам

      1. Не забравяй, че през вековете хората са вярвали, че силата идва от името. Няма нищо лошо в това да искаш да дадеш допълнителна сила на децата си избирайки им по-специално име. Да не ти пука кой какво мисли, това са твоите деца, ако на някой не му харесват имената им да си направи и да си ги кръсти, ако ще и Кукундрела.

        Liked by 1 person

      2. Така е! Да не говорим, че има родители, които наказват децата си с абсурдни имена. А твоите момчета имат наистина хубави имена, които освен всичко останало блестят ярко и в историята ни.

        Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d блогъра харесват това: