Събиране на багаж

Ваканции, почивки, екскурзии. Всичко е приятно и вълнуващо, докато не настъпи моментът, в който приготвянето на багажа трябва да започне. Дори не ми се говори за периода преди децата – знаете – просто отваряте гардероба, слагате най-хубавите си дрехи, нещо практично, четка, паста, зарядно за телефон, книга и готово.

С децата нещата не стоят точно така. През последната година ми е още по-напрегнато, защото прибирам багажа след работа, докато оправяме децата за вечеря и лягане. Така че повече планиране е повече от добро дошло. Кой какво ще носи, дали любимите дрехи на всички за изпрани и изгладени? И още десетки въпроси напират да получат отговор.

През годините съм забравяла стандартните неща като четка за зъби, чадър, сешоар, пижама. Най-култовият ми случай, за който все още търпя подигравки, е една ски почивка със семейството ми на Мальовица. Бях 10 или 11 клас. Взех си всичко, дори учебник по История и тетрадка с думи по английски. Но забравих всякакви панталони, освен грейката, с която бях облечена, за да не губим време, когато пристигнем, а директно да отидем на пистата. Може да си представите как бях облечена всяка вечер в ресторанта :). Повече от ясно е, че имах нужда от система за събиране на багаж. Тя е проста, но върши чудесна работа. Не че вече не се случва да забравя нещо, просто лесно мога да проверя дали съм пропуснала същественото.

img_1953
„Просторният“ ни асансьор, в който е истински рай да се пренася багаж

Преди да започна, изваждам куфарите, с които ще пътуваме, съобразени с дните престой. Ние с Ники – с два малки, децата пътуват с един, който се вмества в представите за среден куфар. След това визуализирам себе си и започвам пътешествие от главата до петите, като се спирам на всяка част от тялото и се замислям „Какво ми трябва?“. Ето пример: коса – трябват ми шампоан, балсам, четка за коса, олио за дължините, ластици, фиби. Продължавам с лице и цялата необходима козметика. За дрехите – опитвам се да взимам минимално малко, но все още това е повече от необходимото. Уча се. Едно правило, което следвам винаги през лятото, е нещо дълго (панталон, жилетка). А универсалното правило е една по-официална дреха за fancy излизане. Стремя се дрехите ми да са предимно практични, както и да се комбинират лесно една с друга. Когато мога не взимам хавлии, знаете – заемат твърде много място. Обувки – ограничавам се до 2 чифта, а когато сезонът позволява и пътуването е кратко – само 1.

За децата винаги взимам повече, отколкото ми трябва, защото се окапват, намокрят, калят и прочие. Но пък все още дрехите им са малки и свивни. За тях задължително взимам хавлии, не мога да се отърся от схващането, че кой ли не се е трил с хотелската хавлия. Задължително предвиждам по 2 чифта обувки.

Имам малки хитрини, които съм внедрила, защото опитът ме е научил, че това са неща, които съм склонна да забравям. Държа полу готов несесер. В него винаги има четки за зъби за нас с Ники, клечки за уши (мразя да нямам!), самобръсначка, ластик за коса и някаква шнола или фиба. Те си седят вътре. Този несесер се вади преди път и се допълва с нещата, които ежедневно използваме. За децата пак така – детски вариант. В него има термометър, физиологичен разтвор, малко кремче за кожни раздразнения, детски клечки за уши. Другото допълвам. Имам и напълно готов несесер с лекарства, бинтове, стерилни марли и прочие, с всякакви лекарства за температура, повръщане, разстройство, коремни спазми, ухапвания от насекоми, спрей за почистване на нос, капки за нос, осцилококцинум… Да, навсякъде има аптеки, но лесно се шашкам и обичам да съм подготвена за такива ситуации. И винаги, когато не го взема, се случва нещо и се налага да се кара 15 км с колата до най-близката работеща аптека.

Във всички куфари/сакове слагам резервни пликове за мръсни/мокри дрехи. Прибирам още и пелена за преобуване, макар Стефан да ползва памперс само докато спи. Друго нещо, което често забравям, са бански. Затова ги съхранявам в  непромокаема торбичка с цип и дръжка. В друга такава съм сложила всички слънцезащитни продукти за лице и тяло за нас и децата. Грабвам двете и съм подсигурена.

Един лесен начин за double check дали съм взела всичко, е мислено да премина през гардеробите и шкафовете, като си помисля какво съдържа всеки и какво ми трябва оттам. Това е особено полезно за играчките и книжките, които носим за децата, а също и за всякакви джунджурии – лигавник за Стефан, шише с вода, мокри и сухи кърпи, надуваеми глупости, щипки и т.н.

Ники прибира цялата техника, зарядни, слушалки, грижи се да имаме тематично подбрана музика в колата, да има качени детски филмчета на таблета за спешен случай (като продължително лошо време или час и двадесет минути престой на границата). Имаме навика да приготвяме една чанта/раница за колата. Там задължително има води, солети, обикновени бисквити, някакъв лесен за ядене плод, мокри кърпи, по 1-2 занимателни настоящи любими играчки на децата, по 1 резервна тениска и връхна дреха (за завиване, ако заспят или излизане от колата при спирки) и цял комплект дрехи за Стефан. Ако пътят е по-дълъг, Ники приготвя сандвичи. Обикновено децата заспиват, после единият се събужда по-рано и иска да яде, ако може на момента. Предпочитаме да не спираме, защото а) няма нищо в близост и б) при спиране другият спящ ще се събуди, а златно правило на всеки родител е да не се събужда спящо дете. Понякога ние също огладняваме, а и нека си го кажем – не е редно баничка с кафе да струват 4 лв, особено когато тепърва ни предстоят харчове. Последно много полезно – в отделението на вратата на колата държа плик, в който събирам всички обелки и салфетки, който изхвърлям директно, при спиране.

Може би правилата са много, може би багажът също. Но децата рязко се изнервят, спят, ядат и всичко при тях е критично, така че предпочитам да съм подготвена. Не винаги можем да спрем веднага. Но това си остава най-доброто средство срещу крясъци, писъци и мощни ритници в гърба на седалката на шофьора. Няколко минутки извън колата, похапване и 2-3 обиколки наоколо освежават всички ни.

Лек път и не се ядосвайте – каквото е забравено е останало назад. Ще го мислим, когато пристигнем ;).

Advertisements

3 thoughts on “Събиране на багаж

Add yours

    1. Хахахаха, не се шашкай, мисля, че идва с годините, а и животът учи. Мен хаосът леко ме плаши и предпочитам да си организирам нещата, за да ми е спокойно вътрешно.

      Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: