Дивото зове

Решението да зарежем удобството на хотелската стая и да се предадем на дивото не дойде спонтанно. Как се случи това, обяснявам сега.

Когато бях малка, със семейството ми ходехме на палатка почти всяка година. Аз съм направила своя дебют на 1 годинка. После постепенно заменихме палатката с бунгало, но никога с огромен затворен комплекс. Баща ми споделя, че организираните екскурзии и почивки, където ядеш и се разхождаш под точно определен час, не са за него, и никога не сме били част от нещо такова като деца.

Когато аз станах голяма и създадох собствено семейство, летните отпуски бяха време за релакс и купон. После се появиха децата и разбрахме, че море вече не е равно на почивка. Имахме различни подходи през годините – хотели, по-малки или по-големи, къща, с или без включена храна. В крайна сметка всичко това само ни изнервяше. Ходенето на ресторант с малки деца просто не е за нас. Не знам дали е защото имаме две момчета, едното от които особено диво, или всички деца са така. Но е факт, че не ни носи никаква наслада – не можем да се насладим на храната, понякога дори не стигаме до нея, а само до ръба на тротоара, за да съберем децата от улицата.

От друга страна, яденето на блок маса е съпроводено с блъскане и борба за докопване до желаната храна, преди тя да изпопада от хищните ръце на останалите гости на хотела. И докато с Ники успеем да сервираме всичко за децата, да донесем прибори и прочие, те вече са се нахранали и искат да стават. Така че ние се „наяждаме“ за около 3 минути.

Вечер също не е мега забавно за нас. Слагаме децата да спят, а ние се изнасяме на терасата, за да им дадем възможност реално да заспят. Доста очарователно, нали?

Затова, след поне едногодишни молби (от страна на Ники), реших, че е крайно време да превъзмогна себе си. Веднъж ще опитам да нямам план, да не се тормозя как ще протече всичко, да се отпусна и да не го мисля много. Съгласих се да отидем на море с палатка! Това е голяма крачка за мен. И не защото ме е гнус от насекоми (или поне не основно), а защото все държа всичко да ми е подредено, да е както си го представям – с баня, прохладна стая и някакво привидно, но лъжливо спокойствие. Това ще трябва да почака.

Реших, че е време да пусна повечето условности, които ме дърпат назад или поне ме заковават на място, и да се науча да живея за мига. Искам да си направя лимонада с лимоните на разположение. В крайна сметка сега му е времето. Децата са малки и игриви, нямат нужда от лукс и удобства, просто не им правят впечатление такива неща. Стефан иска да е навън веднага щом приключи със закуската. Сега ще може да бъде, без да се чудим кое по-напред да свършим. Представям си как децата се събуждат и излизат рошави от палатката, как отиваме дружно да си измием зъбите, как те подтичват около нас или си ровичкат с пръчки в земята, докато сътворим закуска, как слушаме щурци и птички вечерно време, а когато те заспят, ние с Ники ще можем да си кажем нещо без да шептим.

Задава се едно голямо приключение! Пък ако случайно и вие сте на къмпинг това лято и чуете майка, която нервно подвиква на децата си да внимават с динята, това най-вероятно съм аз, забравила, че съм на палатка. Предложете една бира на Ники и ми стискайте палци ;).

Реклами

3 thoughts on “Дивото зове

Add yours

    1. Приключение си беше Криси, но нямаше жега, не защото не бяхме в България, а защото уцелихме дъждовното и много не типично време за края на юни в Гърция. Но изживяването с палатка беше чудесно, децата са впечатлени, къмпингът беше прекрасен и със сигурност ще повторим още тази година.

      Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d блогъра харесват това: