Как се балансира между работа и деца?

Днес искам да поговорим за нещо, което не е особено популярно и със сигурност не е много позитивно, но е реалност. И е реалност за една голяма част от работещите жени в България. Нарича се баланс. За липсата на такъв и как да го постигнем, хабя нерви по-долу.

Не е тайна, че децата ни (на 4 години и половина и 2 години и половина) посещават детски заведения, съответно градина и ясла, защото с баща им ходим на работа на пълен работен ден. Как става това? Все по-трудно.

В началото на годината смених работата си, в резултат съм ангажирана малко повече. Самата продължителност е една и съща (8 часа), но докато преди работех до 16:45, сега работя до 17:50. Което, ще кажете, не е голяма разлика. Но когато имаш малки деца, е съществена. Защото, докато стигна до градината на Захари вечер, тя ще е затворила, а докато стигна до яслата на Стефан – той ще е последното дете от групата си. Не знам другите родители как успяват да вземат децата си толкова по-рано. Почти всички деца са си тръгнали преди 17:30, а една голяма част – още към 16:30.

По принцип предпочитам да започвам работния си ден по-рано, защото с децата така или иначе ставам в 7. Мога да заведа едното дете и да отида на работа, да свърша по-рано, да прибера някое от децата или и двете, да сме в квартала и да имаме достатъчно време за всичко. До преди няколко месеца, единият от нас със съпруга ми можеше да поеме двете деца, докато другият пазарува, готви, тренира, чисти или въобще покрива някоя от тези задачки. Така овладявахме припряността на децата, вечерята беше готова по-рано, а ние – много по-малко изнервени.

На практика сега нещата са съвсем различни. Градината и яслата на децата не се помещават в една и съща сграда, дори са в различен квартал. Яслата е близо до дома ни, но това означава, че Стефан ще бъде прибран втори, защото първо трябва да се вземе брат му, който е по-далече. За жалост, по-малките деца разполагат с по-малко търпение и по-малка възможност да проявяват разбиране. Докато едно дете на 4 години е по-склонно да се заиграе след следобедния сън и да не изживява трагично закъсняването на родителите си, то друго дете на 2 огладнява рязко, става нетърпеливо и лесно изпада в ситуация, в която не може да се справи с всичките си емоции – гладен съм, жаден съм, къде е мама.

От момента на напускане на работното място до лягането на децата вечер, е едно гигантско препускане, списъкът е твърде дълъг и добре известен на останалите родители. След вечеря, разкъсвани между потребността да прекараме качествено време с децата в игри или четене на книги, и нуждата да покрием минималните битови потребности (като да измием чиниите и да изперем дрехите), често се разминаваме от стая в стая, докато приключим с всичко.

Отделно, децата боледуват. Не е изненада. При нас се стигна до ситуация, в която аз, на нова работа, изразходих полагащия ми се брой болнични дни за годината – 40 дни. Това са общо за мен и двете ни деца, като в пресмятането на болничните дни се включват събота и неделя, ако болничният застъпва две седмици. Озовах се болна, на прага на силите си (от изтощение безспорно), в началото на юни, на връх рождения ден на майка ми, с изчерпан лимит отъствия по болест. И тук, уважаеми, започва ходене по мъките.

Със сетни сили започва едно обикаляме по поликлиники, в търсене на лекарска комисия (ЛКК), която да удостовери, че съм болна и имам нужда и право да ми бъдат отпуснати още дни отсъствия по болест. Не искам да звуча неблагодарна, защото знам, че много напреднали страни нямат въобще болнични, но как изобщо това е нормално?! Общо за два дни, посетих личния си лекар 3 пъти, взимаха ми кръв в лаборатория, разходих се по два-три пъти до две поликлиники в различни от моя квартал и в противоположни посоки, само, за да ме върнат. И цялото това чакане пред всички тези кабинети и регистратури, докато се предполага, че трябва да съм на легло, да пия течности, да си почивам на спокойствие и тишина. Само, ако служителите на регистратурата вдигаха телефона, колко много главоболия биха спестили на всички.

В крайна сметка, това е нещо като отворено писмо към обществото и благодарствено такова към моята по-добра половинка в живота :).

Какво трябва да стане, за да могат майките да имат малко повече избор?! Вярвам в образователната система, не искам децата ни да стоят вкъщи до 5-годишна възраст. Отделно кой и за каква сума, би се съгласил да гледа болни деца на повикване? Друга опция е 4-часов работен ден, който пък ще намали наполовина натрупания стаж. Защо да имаш деца не е приоритет за страната ни? Особено, когато от години България е с отрицателен прираст. Особено, когато пенсионната възраст е 64+ години за мъжете и 61+ години за жените! Кой да гледа деца ни? Защо това трябва да е финансов въпрос?

Кога ще се спре с воденето на болни деца на ясла и градина? Кога ще спрем да ходим болни на работа? Не е ли по-изгодно болен служител да остане вкъщи няколко дни, вместо да се появи на работа – непродуктивен и вероятно да зарази други колеги, които също да занижат темпото си на работа.

Пиша всичко това, много отчаяна и ядосана, и смятам, че е крайно време да направим нещо. Може би ние сами, защото правителството е абдикирало от всичко. Вдигнало е ръце, както с проблема с паркирането в столицата, бездомните кучета, така и по десетки други социални теми.

Омръзна ми да се извинявам, че имам деца – „извинете“ в работа, защото отсъствам; „извинете“ в поликлиниката, защото търся някой, който се размотава и не е на работното си място, а децата чакат в коридора бъкащ от зарази; „извините“ в градския транспорт – може ли детето ми да седне. Да бъда родител е съзнателен избор и вярвам, че в добре възпитаните деца е надеждата ни за по-светло бъдеще. Нека смогнем да възпитаме едно отговорно и разумно ново поколение, като дадем личен пример. Така се започва!

Засегнах твърде много теми тук, но мисля, че трябва да говорим по-открито и повече за тези неща. Моля ви, споделете ми как вие поддържате баланса, как се усещате здраво стъпили на земята, а не преминаващи по клатушкащия се въжен мост от заглавната снимка :).

Реклами

4 thoughts on “Как се балансира между работа и деца?

Add yours

  1. Поздравления за това , което си написала. Всичко си е чиста истина …аз също мога да говоря много по тази тема , но ще кажа само ,че в България майките трябва да са някакви свръх хора ,справящи се с абсолютно всичко ….. , а относно държавата и „грижите ѝ за нас “ …..ще си замълча ,за да не бъда груба и вулгарна .Отново адмирации за всичко , което си написала и дано посланието ти стигне до повече хора 🙂

    Liked by 1 person

    1. Благодаря за подкрепата! Този капитализъм ще погуби всичко човешко. В крайна сметка, аз искам да гледам децата си, но искам да бъда полезна, както на домакинството ни, така и на обществото с данъците, които плащам, не искам да завися от държавата. Ще се радвам да се намери решение, което, разбира се, не може да бъде в нито една крайност. Но нещо по-социално и гъвкаво за майките. Например – повече дни работа от вкъщи, или възможност за отработване на часовете, компенсиращи отсъствие, когато се налага. Знам ли, нещо такова. Или ако не 4 часов работен ден, то поне 6.

      Харесвам

  2. Ехааа….четейки това още повече се страхувам от това, което предстои.Знаеш ли, ето точно в такива моменти човек се замисля, че ако имахме нормална държава можеше да си живеем в едно малко китно градче, с добра заплата и да отгледаме децата си в спокойна среда, без цялото това напрежение и бързане.

    Плащаме си цената, че искаме да живеем в град с възможности и просперитет за децата ни.Това е!

    Liked by 1 person

    1. Аз вече не съм сигурна колко повече възможности предоставя големия град за малките деца. Бързане, тичане, задръстване, мръсен въздух, борба за ясли/градини/училища. Иначе извънкласните занимания ги има и извън големите градове. Най-важно е здравето, времето навън и спокойните родители.

      Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d блогъра харесват това: