Моите 5 любими книги за 2017 г.

След поста „Любимите детски книги за 2017 г.“ е ред на моите книжни любимци. Това са книгите, които успяха да ме трогнат, развълнуват, разплачат и разтърсят повече от всички останали. Няма да се старая да ви предложа различни жанрове или да се опитвам избраните книги да се харесат на повече хора. Чисто и просто моите 5 за 2017 г.

№1 – Брит-Мари беше тук // Фредрик Бакман

img_6677

Това е третата книга на Бакман, която прочетох. Започнах трудно заради накъсания диалог между Брит-Мари и момичето от Агенцията по заетостта. Не вървеше леко. Но когато се натъкнах на фразите „Брит-Мари не съди“ и „Брит-Мари няма предразсъдъци“ бях сигурна, че тази книга е за мен. Бях сигурна, че животът ще предложи на тази 63-годишна жена, такива изпитания, които да я накарат да се отърси от предразсъдъците, а такъв сюжет определено не е за изпускане.
Книгата ми хареса толкова, защото ме караше да се усмихвам, особено когато човек се зарича и после съжалява, че го е направил. Историята вдъхва вяра във вторите и следващите шансове в живота. „Брит-Мари беше тук“ онагледява как обстоятелствата те карат да излезеш от комфортната си зона; колко е страшно да правиш неща, за които цял живот си събирал смелост, но не си се осмелил. Но започнеш ли веднъж ти се услажда, осмисля дните ти. Историята на Брит-Мари потвърди у мен усещането колко е важно да бъдеш ценен заради това което си, какви сили дава признанието, че качества, заради които до скоро си търпял критика, са качествата, които сега работят в твоя полза.
Малкото провинциално градче Борг, в което се развива действието, ми е толкова на сърце, заради родния ми град Враца. На места като тези е много трудно да намериш пътя към сърцето на някого, когато си нов и твърде различен. Но на такива места, хората са сърцати, непринудени и им трябва много малко, за да преценят що за стока си. Защото тези хора буквално знаят 2 и 200. Сред такива хора важни са жестовете на внимание, не големите приказки, и голяма доза упоритост!
Книгата блести с превъзходното и фино чувство за хумор на автора, което е и сред основните причини да заобичам така силно Фредрик Бакман. Не е комедия, няма да се смеете с цяло гърло. Това са фрази, изказ, избор на думи, които създават гъделичкащо удоволствие. Аз много ценя думите и умелата им и интелегента употреба.

№2 – Баба праща поздрави и се извинява // Фредрик Бакман

img_6678

Доволна съм, че най-накрая стигнах до тази книга и същевременно ми е мъчно, че ми остава да прочета само една от книгите на Бакман. Благородно завиждам на всички, които тепърва ще разлистят прекасните му творби.
За „Баба праща поздрави и се извинява“ има много какво да се каже. Държа да изтъкна гения на автора. Тук историята е мислена, въртяна и сукана, така че да се превърне в една съвременна приказка, чийто сюжет ни посвещава в тайния живот на една жилищна кооперация. Няма да кажа повече.
Възхищавам се на начина, по който е изградена и разгърната сюжетната линия. Въздейства ми по много начини. Намирам я за сантиментална, стойностна, саркастична, сладурска, сериозна и преди всичко оригинална. Вътре са разгледани семейни ценности, противопоставени са морал и принципи и още похвати, за чиито имена едва ли ще се сетя. Надявам се повече хора да прочетат книгата. Препоръчвам я горещо на деца, родители, баби и дядовци. Тя е велика!!!

№3 – Миниатюристът // Джеси Бъртън

img_6674

Изключителен исторически роман! Неповторим, като нищо друго, което съм чела. Ако трябва да използвам една дума, то тя ще бъде „наслада“! Истинско удоволствие бе да се пренеса в XVII в., в Амстердам, да се потопя в атмосферата. Оказа се, че не знаех почти нищо за този отрязък в Холандия.
Един брилянтно изграден и много заплетен сюжет, който ме изненадваше и не успявах да предвидя накъде ще ме отведе. Изпипани детайли, преплитащи се тайни, дисекция на цяло едно общество и исторически отрязък. За мен е това е качествена литература. Много силно произведение, така се радвам, че го открих!

№4 – Ние, удавниците // Карстен Йенсен 

img_6676

Радвам се, че не само дадох шанс на тази книга, но проявих постоянство и я завърших. Единствено ми се искаше да я бях купила малко по-рано, а не в седмицата преди да се върна на работа. За тази книга трябва да отделите време и да я четете целенасочено. Разбирам защо е избран за най-добрият датски роман за последните 25 години и е международен бестселър. Това е Велик роман!
Не мога да кажа еднозначно „харесва ми“. „Ние, удавниците“ е многопластова. Разказва за жителите на един град на моряци – Марстал, проследява живота им от 1849 до 1945 година, в детайли сме преведени през толкова много лични съдби, както и през същността на града, неговото развитие и падение. Един жесток роман, който рисува суровата действителност на поколение моряци. Думите ми не стигат да опиша възхищението си от богатия речник, опит, познания и себеотдаване, които Карстен Йенсен е внедрил в романа си. Това е книга за войната, за приемствеността, за най-интимните човешки преживявания – лични и споделени, за безсилието и силата на духа, за необятното море… велика, велика!!! Изобилства от термини, което не ми попречи да следя наситените събития на корабите; има доста насилие. Смазващо въздействащ роман! Бих искала някога да го прочета отново!

№5 – Хавра // Захари Карабашлиев

img_6675

Великолепна книга! Преди да разбера за какво се разказва в книгата, вече бях попаднала на едно много негативно ревю за нея. Стана ми още по-интересно, как автор, който е боготворен за предишния си роман, е оплюван за този. Моя колега я прочета и ми я предложи. Взех я без особени очаквания, но с доза любопитство! Много, много ми хареса! Обяснявам защо:
Личи си как Захари Карабашлиев се е подготвил по темите, разисквани вътре. А те са много и специфични. Това за мен е достойно за уважение или поне заслужава да бъде отчетено. Направи читателското ми изживяване много вълнуващо. Ще ми се да можех да я прочета в по-кратки срокове, никак не ми се искаше да я оставям. Като майсторство, мога да я сравня единствено с „Ние, удавниците“ (от книгите, които съм прочела по-скоро). Хареса ми, защото е засегнат Източният въпрос (ако темата ви вълнува, горещо препоръчвам „Случаят Джем“), а аз обичам исторически романи. Хавра не е само такъв, има две сюжетни линии. Другата е съвременна. Те, разбира се, се пресичат, но не в настоящето. Как, ще научите, ако я прочетете. И не на последно място, харесвам тази книга, защото е написана от българин и я намирам за сериозно и стойностно четиво. А инициатива и труд като този трябва да бъдат подкрепяни!

 *  *  *

Такъв беше моят избор. През 2017 година успях да прочета много книги (според моите възможности), открих новия си любим автор, ако не сте разбрали от класацията (Фредрик Бакман) и съм много доволна от читателска гледна точка. През годината написах ревюта на други две книги, които ме докоснаха – Невероятното странстване на Харолд Фрай и Шоколад.

А кои са най-интересните книги, които прочетохте тази година? Споделете ми в секцията за коментари отдолу.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d блогъра харесват това: