Да оцелееш с новородено

Днес реших да споделя как оцелявах с новородено вкъщи. Бързам да уточня, че не съм лекар или експерт по темите, просто имам 2 момчета, които сега са на 4 и на 2 години, и искам да разкажа за опита, който придобих с тях. Както споделих в Instagram скоро, две мои близки приятелки имат малки бебенца. През последните месеци общувам с тях и си припомних много. Ние сме майки, но имаме различни възприятия. Ако за една периодът с новородено е бил особено труден, то друга би посочила периода около прохождането за много предизвикателен. Мисля си обаче, че през първите дни и седмици всички ние имаме своите битки и проблеми. А много често майчинството се идеализира. Всички говорят за кърмене на поискване, за кърменето като най-естествения акт, за едно блаженство, което ни обгръща, в мига, в който родим. Тук идеята ми не е да се оплача, а откровено да споделя какво ми помогна да премина през първите 3 месеца след ражданията. Тогава, когато към появата на новия човек в семейството и недоспиването, добавим и хормоните ни, които са навсякъде, а последното не е някава съвременна измислена глезотия.

И така, ще започна с първото съществено за мен. Докато бях бременна със Захари, не прекарвах свободното си време в четене на литература за бременни, т.е. колко е голямо бебето и кое кога се оформя. Изчетох няколко книги, които разглеждат различни философии за това как да се грижим за новородено, за да усетя накъде клоня самата аз. Бременността е кратък отрязък от време и затова мисля, че е по-разумно да се навакса с материала „Какво да правим след като се появи бебето“. Книгите, които препоръчвам са „Най-щастливото бебе“ и „Най-щастливото дете“ от д-р Харви Карп. Той разисква концепцията за 4-тия триместър, белия шум, обяснява за повиването, като техника за успокояване, но не онова супер стегнато, което може да изкриви крачетата на бебетата. Методът му е изключително естествен, научно обоснован и елементарен за прилагане. Моята философия беше различна първоначално, но когато се роди Захари опитах по начина на д-р Карп и той действаше безотказно. Пожъна успех и при Стефан и макар да осъзнавам, че децата са различни, смело ви препоръчвам техниките му.

Препоръчвам още да си намерите приложение или програма за бял шум. Има десетки, ако не и стотици. Аз използвах Relax Melodies: Sleep Sounds. Налична е за Android и за iOS устройства. Харесва ми, че има богато разнообразие от звуци – сешоар, мъркаща котка, шумящи лица, квакаща жаба, падащ дъжд, снежна виелица, пукащ огън и какво ли още не, може да ги комбинирате, да нагласяте силата на всеки шум, да задавате колко време да работи приложението преди да се изключи.

IMG_6652

Престоят в болницата може да бъде кратък или по-дълъг, в зависимост как протече раждането. Моят съвет е, ако сте имали по-тежко раждане, да се опитате максимално да си почивате, да лежите, да спите и да се възползвате от грижите и съветите на медицинския персонал. Ако не искате да се отделяте от бебчето, то поне обмислете идеята да го оставяте в отделението за бебета само за през нощта. Тези няколко часа повече сън накуп ще са критични за възстановяването ви.

Веднъж вкъщи, радостта е безкрайна. Но след нея връхлита и осъзнаването колко много дейности съпътстват гледането на новородено. За мен това означаваше да се захващам с нещо само, ако можех да го довърша. Ако днес нямате сили да излезете навън, по-добре е да дремнете заедно с бебето. Ако не успяхте да изкъпете бебето, защото заспа веднага след кърмене – нищо фатално не се е случило, утре ще го сторите.

Аз сменях памперсите на децата преди кърмене, за да си сухи и спокойни, а и защото често се отпускаха и заспиваха след това и не исках да ги разсъбличам. Понякога бебета пълнят памперса по време на кърмене или непосредствено след него, но така или иначе това е нещо, което ще установите сами.

HomeFunMarch2016-130

Като повечето млади майка, най-вероятно сте обвзети от съмнения дали вашето бебе се храни достатъчно. Ето нещата, за които следях, за да се ориентирам дали децата ми са нахранени. Най-важното, с което трябва да започнете, е правилната позиция за кърмене. Най-добре е да се консултирате още в болницата. Не се притеснявайте, ако не знаете какво да правите или не ви се получава отвътре. Кърменето е труден процес и не на всички майка се отдава по природа. Това не означава, че вината е във вас, тук въобще няма място за думата „вина“. След като установите позициите за кърмене и се уверите, че бебето ви засуква добре, трябва да следите дали суче, тоест следете дали челюстта на бебето се движи, дали преглъща или само смуче. Ако е второто – просто пъхнете малкия си пръст в устата му, за да се освободи захвата и опитайте отново. Някои бебета се нахранват за 5-10 минути, но на други им е необходим половин час, че и отгоре. Повечето специалисти съветват да не кърмите повече от 30 минути на едно кърмене, най-вече, за да се предпазите от разраняване. Разумно е да се снабдите предварително с подходящи кремове за зърна, дори протектори за кърмене. Лично мен са ме спасявали многократно.

Когато се съмнявах дали количеството кърма е достатъчна, се изцеждах предварително. Имайте предвид, че тази проверка не винаги е точна по няколко причини – позиция за кърмене, темперамент на вашето бебе, различен стимул при кърмене и при цедене. Най-вероятно е вашето бебе да поема много повече количество при кърмене, сравнено с изцедената от вас кърма. Лесен начин да разберете дали бебето не е гладно е да следите памперсите. Едно нахранено новородено би трябвало да е спокойно между храненията, да има 4-5-6 обилно мокри памперса и поне 1-2 наакани за едно денонощие. Може да разчитате и на везна, на която да претегляте бебето преди и след кърмене. Аз не съм го правила, не съм купувала такава, но пък ако мноого се притеснявате, мисля, че това е най-надеждният метод да разберете колко поглъща бебето ви.

Кърмих двете си деца до 5-тия месец, макар огромното ми желание със Стефан (второто) да продължа до малко по-късно, след като изпитах неудобствата от цедене, миене, стерилизиране. Споделям всичко това, не като специалист по лактация, а от позицията на майка, при която не всичко протичаше гладко. Винаги съм държала вкъщи адаптирано мляко, дори съм додавала мъничко количество след кърмене, когато съм смятала, че има нужда. Не мисля, че има нещо срамно или страшно, децата ми не са се отбили от хранене с биберон. Не казвам, че е правилно, не казвам, обаче че е грешно. Това беше моят начин да се уверя, че всичко е наред. След кърмене наблюдавах бебето – спокойно ли е, как спи, кога се събужда. Разбира се, няма еднакви деца и общовалидни техники. Малките бебета плачат, напомняйте си това. Но с времето би трябвало да се ориентирате дали бебето е спокойно веднага след като се е нахранило. Дори да се съмнявате в майчиния си инстинкт първоначално, той несъмнено е там и ще се прояви. Помнете, че няма друг по-подготвен човек от вас на тема „вашето бебе“. Да, търсете съвети, консултирайте се с вашия лекар или доверен близък, но се вглеждайте в бебето си и несъмнено ще усетите, когато има нещо обезпокоително.

Няма да изненадам никогo, ако кажа, че исках децата ми да имат режим. Това не се случва в първата седмица, но означава, че ако го искате, трябва да се стремите към него, от момента, в който се почувствате готови. Все пак трябва да сте наясно, че става въпрос за невръстно бебе, незряла нервна система, период на адаптация и прочие. Много често в първите дни и седмици може да се наложи да кърмите на поискване или просто по-често, отколкото се планирали или сте си представяли. Аз съм се стремила да правя интервал от поне 90 минути между две кърмения. До 7-8-ма седмица процесът би трябвало да се нормализира – нуждите на бебето и произвеждането количество да се изравнят. Но ако искате да кърмите ексклузивно, трябва да сте готови да излезете от рамките на 3-те часа, да сте по-търпеливи, да оставите бебето ви да се пребори за храната си, да суче упорито. Всичко ще си дойде на мястото, обещавам ви, по един или друг начин. Съветвам ви, ако всичко е наред с бебето и с вас, да не избързвате и да не се отказвате да кърмите поне до края на втория месец. Аз родих чрез цезарово сечение, кърмих за пръв път чак на третия ден, имах мнооого трудности, прибягвах до изцеждане и дори дохранване с адаптирано мляко. Разбира се, различните обстоятелства са предпоставка за различно решение. Знайте, че няма грешно и правилно. Има само здраво бебе и щастлива майка!

Нещо друго, което ми е помагало да се съхраня, са разходките навън. Децата ми са родени в края на октомври и в началото на декември. Доста неблагоприятен сезон за продължителни разходки. За обличането – правилото при новородени е един слой дрехи повече, в сравнение с вас – леки, дишащи, естествени материи. На втората седмица след раждането, обличам детето топло, както бих го извела навън (без космонавт, само одеало) отварям широко балконската врата и заставам с него на прага. Така в продължение на 15-тина минутки. В следващите 2 дни правя същото, но за 10 минути отгоре. На четвъртия ден, ако няма мъгла, директно излизаме навън за минимум 20-30 минути. Добре завито, в количка, на завет, ако температурата не е под -10 градуса, то няма да настине. Това ми действаше отрезвяващо, разнообразяваше ме, осигуряваше ми нормална разходка, а не само тичане от стая в стая. Успявах да чуя и подредя мислите си. Освен това много ми помагаше в процеса с кърменето и установяването на режим. През ноември и декември, денят е твърде къс и извеждах Захари след 13:00 часа. Нахранен и преобут, изкарваше навън до 2-3 часа, което му осигуряваше здрав сън. Ако режимът му се беше поразместил, с тази дълга разходка успявах да наваксам.

При наличие на друго малко дете, успявах да вмъкна разходките във вече установения режим на по-голямото дете. В моя случай, Стефан се роди през декември, Захари беше на 2 години и 1 месец, спеше следобеден сън, така че ги извеждах около 10:30 – разходка до площадката, време за игри там, ако бебето се размърда в количката – вървим до друга площадка, после до магазина и така нататък. Звучи като огромно усилие и цялото обличане на две деца с якета, грейки, шапки, шалове, обувки, колички/ерго раници, е доста изнервящо, но навън всичко се осмисляше. Голямото дете може да изразходва по-качествено енергията си навън, бебето спи – печеливша ситуация за всички.

Бих искала да завърша с няколко окуражаващи думи и съвети.

HomeFunFebruary2016-38

Не отказвайте помощ. Аз го правех и после разбрах, че е било излишно. След първото раждане исках да се справя сама с всичко. Родих със секцио и имах непрестанни и ужасяващи болки в гърба в продължение на 3 месеца. Е, справих се, но какво доказах? Можех да си спестя толкова много нерви. Със сигурност 1 час сън през деня нямаше да ми навреди. Никой няма да ви даде медал за най-добрата майка. Детето ви дори няма да помни какво сте направили за него/нея. В този ред на мисли, вие сте не по-малко важни от бебето. За да оцелее то и за да е добре, трябва първо вие да сте добре. Това включва здрава и спокойна майка. Пазете силите и психиката си. Ще ви се наложи да водите още много битки. Обградете се с хора, идеи, книги, ако щете и храни, които ви носят щастие или подкрепа. Не се сравнявайте с останалите майки. Живейте според собствените си разбирания – не може да угодите на всички, а винаги ще се намери кой да ви критикува.

Научих се да живея ден за ден. Днес беше труден ден, обаче свърши. Утре ще е нов ден и какъвто и да е, ще го преодолеем заедно. Помнете, че и това ще мине. Припомняйте си колко много го чакахте това бебе и бъдете благодарни, че сте благословени с дете.

Реклами

2 thoughts on “Да оцелееш с новородено

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: