Детска ясла и градина – нашият опит и научените уроци

Започвам този разказ с идеята да послужи като обобщение на нашия опит с детските ясли. Не се смятам за експерт по темата, не мисля, че знам кой знае какво. Реших в крайна сметка да напиша този пост, защото имам какво да споделя, а то може да е от полза за някого.

Решението да се върна на работа, преди децата ми да навършат 2 години, е комплексно. Няма да навлизам в детайли. Ще кажа само, че генерално вярвам в тази система. Смятам, че малко след като навършат 1 година и проходят, децата порастват изведнъж, имат нужда от промяна, разнообразие, контакти с връстници, та дори и авторитет, наложен отвън. Имах и добрия пример от майка ми – бивша медицинска сестра в детска ясла с 19-годишен стаж зад гърба си. Живеехме в малък град, в който хората се познават. Яслата, в която работеше тя, беше предпочитана. Случваше, по време на разходки, да ни спират родители на деца от въпросната ясла, да заговарят майка ми и да ѝ благодарят за грижите. През годините ми е разказвала за работата си, за режима на децата, методите на възпитание и обучение. Накратко – имах положителна нагласа.

След като Захари не беше приет в държавна ясла, се насочихме към частна. Изборът ни беше на база на 1) удобна локация, не твърде встрани от маршрута ни вкъщи-месторабота; 2) подходящи условия – да не е стара и тясна къща в центъра, заобиколена от големи постройки, които да блокират пряката слънчева светлина в помещенията; 3) просторен и безопасен двор, който да предполага редовни занимания на открито; 4) отзивчив и компетентен персонал – факт е, че това се разбира на по-късен етап, но може да се усети и при първоначален контакт; 5) месечна такса – не последно по тежест, за жалост. Успяхме да намерим място, което да отговаря на представите ни.

38300056642_641fcc9c3d_k

До този момент, Хари не беше боледувал сериозно, имал е хрема веднъж и аз смятах, че е калено дете – излизахме абсолютно всеки ден, ядеше разнообразна храна, месо, плодове и зеленчуци. Тръгна на ясла на 1 година и 4 месеца, през месец март. Много родители, включително и аз, съобразяват кога да пуснат детето, заради върлуващите вируси. Адаптационният му период беше около 3 седмици. Първите 3 дни го оставяхме за половин ден, на четвъртия ден започна да спи там следобяд. Не ядеше само първите 2 дни, след което се хранеше нормално. Плачеше сутрин при оставяне в тези първи седмици. След това привикна, ходеше с желание, сутрин разбираше какво се случва, не е правил сцени. Ние, като родители, бяхме доволни от обратната връзка и от развитието му. Беше най-малкото дете, на което гледахме като на плюс – стимул да се развива. Това, което не ни харесваше, беше липсата на обстоен сутрешен филтър. И все пак, за 6-те месеца, в които посещаваше тази ясла, отсъства 2-3 дни по болест – температура и растящ зъб. Срещнах трудност и липса на съдействие от страна на персонала по отношение на махане на памперса, което впоследствие установих (от личен опит и разговори с приятелки) е така почти навсякъде. Още преди да тръгне на ясла, Захари беше с изградени навици и беше приучен да ходи на гърне. През лятото, след неколкократни молби и настояване от моя страна, се съгласиха да съдействат в процеса. С общи усилия, у дома и в яслата, това прословуто махане се случи за 1-2 месеца, когато той беше на 1 година и 10 месеца.

Междувременно течеше класиране за новата учебна година, в което участвахме. Захари беше приет в държавна ясла в квартала ни и не се поколебахме да го запишем, изцяло по финансови и логистични причини. Прехвърлянето щеше да се случи през септември, по това време щях да съм бременна в 7-ми месец. Преценихме, че ще е далеч по-удобно Захари да е на ясла на 10 минути от дома ни, докато съм по майчинство с второто ни дете. Нямахме абсолютно никакви притеснения за промяната. Тя обаче не се отрази никак добре на Захари. Често го прибирахме омърлушен и свит, понякога с памперс, за което винаги правех забележка и молех да не му слагат. Предположихме, че все пак му е нужно време да се адаптира и поизчакахме. Разболя се, после пак. Седмица преди да родя Стефан (месец декември), Захари поддържаше 40 градуса температура, в продължение на 5 дни. Накрая се оказа Розеола (чието съществуване много лекари отричат). Представете си нивата на стрес вкъщи! Така или иначе бяхме решили да спрем Хари от ясла, около появата на брат му. Захари се върна на ясла в началото на февруари…. за една седмица. От този момент до края на май, влязохме в страховит ритъм – 2 седмици вкъщи, 3-4 дни на ясла. Никога няма да забравя този кошмарен период. Имаше месеци, в които го задържах умишлено вкъщи за по-дълго, за да се възстанови. Не искахме да го отписваме, за да не загуби мястото си. Ако не сте запознати – приемът в ясла и градина в София е истинска борба. Заведението, което посещаваше Захари, беше ОДЗ – ясла и градина. Прехвърлянето в градина се случва автоматично, без допълнително класиране. Представяхме си, че и Стефан ще тръгне в същата ясла и не искахме да се лишаваме от бонус точките, които се дават за брат/сестра в едно и също заведение. Това че Захари е бил приет, не ни даваше гаранции, че и Стефан ще бъде приет със своя набор. В крайна сметка, до края на учебната година (юни месец), Захари не научи нито една нова песен или стихче, свикна, но ходеше с нежелание. За добро или лошо, коментирах с майка ми събитията в яслата и подхода на персонала. Тя изразяваше несъгласие, че понякога дори и възмущение и критика по отношение на практиките на сестрите в яслата. Имам ѝ доверие, като на човек, който познава системата отвътре, макар и вече излязъл от нея.

26557267219_cc547988d9_k

За да бъде още по-вълнуващо изживяването, яслата, която посещаваше, почива през лятото и децата се пренасочват към сборни групи в друга ясла, на територията на квартала. Решихме да го запишем пробно в сборните групи. Идеята беше да видим какви са условията там, как ще се държи персоналът с децата и ако ни хареса – да участваме в ново класиране, за да го прехвърлим следващата година. Юли и август преминаха доста по-спокойно, макар и в нова среда с много повече деца. Много показателно за мен! Но не мога да не отчета факта, че не посещаваше сборните групи през цялото време – знаете – лято, почивки, пътувания.

Дойде есента и Захари премина в градина, първа група. Ние отново имахме големи очаквания и положителна нагласа. Условията обаче бяха меко казано потресаващи – стари мебели, кофти миризма, спарен въздух, буквално няколко играчки за 30 деца, за които те се биеха, но по-лошото – много високи изисквания към децата, шум, крясъци. Беше ни казано, че всички деца трябва да могат да се обличат изцяло сами до Коледа. Оставяха ги голи и дори ги снимаха, за да ни покажат колко зле се справят. Това ме потресе! Децата не са войници, не се развиват с еднакви темпове във всички направления. Едно дете е по-чевръсто и се храни само, друго говори много, знае повече песни и приказки; едно обича да играе с топка, друго да строи и т.н. Дворът беше разграфен на парчета за всяка група. Участъкът, отреден за първа група, разполагаше с пясъчник, прогнила стара пързалка, на която не позволяваха на децата да се качват и една пейка. Събирахме пари за играчки и консумативи (стандартно), поръчката се бавеше повече от 1 месец, дадоха ни обещание, че ОДЗ-то е включено в проект и предстои оборудване с нови и безопасни детски съоръжения… след една година. Захари реагираше емоционално (и как не) и отчитахме, че и това може да е причина за понижения му имунитет и по-честите разболявания.

Тази ситуация не ни даваше мира. Умувахме какво да направим. Детето ни беше видимо нещастно. Бяхме се възползвали от всички дни, полагащи ни се за отсъствие по домашни причини за годината. Да го спрем за една година и да остане вкъщи, докато аз се върна на работа, не беше опция за нас. Какво щеше да прави след това, кой щеше да го гледа, след като е отписан от градина? Не беше разумен избор и за него. На 3 години, Хари вече търсеше приятелите си от градината. Вярвам, че на тази възраст трябва да е социален, да има свой свят, да завързва приятелства, да се справя с предизвикателства, да бъде разочарован и очарован, но да расте в една стимулираща и спокойна среда. Такава не можеха да ни предложат.

37814345586_5fe7bca9df_k

Започнахме да търсим частна градина. Като се позовахме на същите критерии, както при избора на частна ясла, и благодарение на добрите отзиви на наши познати, уговорихме пробен период във въпросната градина. Първия ден го заведохме двамата с баща му и Хари беше доста стресиран, не искаше да влезе вътре, не пожела да се присъедини в стаята с другите деца, стоеше в коридора. Постепенно се приближи, седна на прага, направи една крачка навътре, после още една, заигра се. С ръка на сърцето мога да заява, че промяната в него се усети още на втория ден. Тогава се прибра озарен, усмихнат, въодушевен и много приказлив. Това състояние се запази 2 седмици. Без капка съмнение го отписахме от държавната градина и го записахме в частната. Една година по-късно, Хари е щастлив, мотивиран, очите му греят от вълнение, ентусиазиран е да ходи на градина, отчитаме огромен напредък, получихме коментари, че говори доста за възрастта си и има богат речников запас. Боледува по-рядко, което може да се дължи на по-изграден имунитет, но все пак. Развива се и е спокоен да разгърне потенциала си.

FullSizeRender

Сега за плюсовете и минусите. Бих пуснала дете на ясла, само ако имам доверие в персонала, спазва се много добра хигиена, децата излизат навън и имат всекидневни занимания на открито, бройката на децата не е повече от 10-15. Това е една много деликатна възраст, в която детето не може вербално да изрази какво се случва, но пък го показва по много други начини, стига да успеем да ги засечем. За мен плюс е, че детето не е толкова осъзнато, по отношение на време, и ако са на лице добри условия и подходяща среда, по-лесно се случва адаптационния период. Моите деца са имали режим и преди да тръгнат на ясла, така че не съм разчитала там да ги превъзпитат. Но е факт, че там, по примера на останалите и при отсъствие на родител, децата имат по-стегната дисциплина и научават нови неща далеч по-бързо. Пак подчертавам, че това е възможно само ако условията са адекватни и персоналът е достатъчно опитен. Искам да отбележа, че решението да го запишем в частна градина, не е било никак лесно за нас. Не е разход, който можем да си позволим с лека ръка. Осъзнавам, че много родители не могат да отделят средства за това, а и да могат, не го намират за оправдано. Аз също мислех, че е излишно до един момент.

Дали предпочитам държавна или частна ясла? Ще се изненадате, но не съм твърдо „За“ частната. Плюсовете за частна са – по-малко деца и съответно повече внимание за всяко едно от тях; по-ниски нива на шум, което е доказано, че влияе на детската психика; по-добра материална база, съвременен метод на обучение. Плюсовете за държавна са – по-опитен персонал, преживял какво ли не; несравнимо по-ниска месечна такса (факт, за съжаление, не ми се иска да говорим за пари, когато става дума за децата ни); една реална среда, каквато животът ще предложи на децата ни, а не отбрано малцинство. Последното може да бъде както плюс, така и огромен минус. Зависи от късмета и нагласите ви. Аз винаги се водя по реакциите и обратната връзка, която ми дават децата. Не непременно частното е по-доброто решение. Частната ясла, която посещаваше Захари, беше просто по-модерна и по-нова. Персоналът обаче не беше особено опитен и внимателен. Чиста случайност беше, че преминахме сравнително гладко през този период. Стефан тръгна на 1 година и 6 месеца и го записахме в яслената група на настоящото детско заведение на Захари. Това е най-добрата ясла от 4-те, с които сме се сблъсквали. Без съмнение, всичко опира до медицинската сестра, отношението на персонала и подходът им към децата – гъвкав, навременен, индивидуален.

Моят съвет, ако изберете частна ясла/градина е – търсете добавена стойност. За нас това беше и продължава да е, факторът с най-голяма тежест, както и индикатор за успешното сработване. Какво повече може да ви предложи това място, освен цветнички и приятни помещения, дървени играчки, конструктор Лего и прехвалена био детска кухня (която децата отказват да ядат)? Говорете с персонала, интересувайте се какво изискват, вижте как се държат с децата, как провеждат заниманията, по каква система работят, дали тя не е прекално помпозно направена, само за да събира високи такси, могат ли възпитателите да задържат вниманието на това толкова презадоволено поколение, какви са творческите им занимания. А вие следете детето си, разчитайте знаците и не се страхувайте да направите промяна.

38276338486_8448555782_k

Не съжалявам за пътя, които извървяхме със Захари. Гледам на това като на негово порастване и каляване в живота. Важното е, че той откри своето място, с което и ние сме доволни. Желая успех на всеки родител, на който му предстои да вземе такова решение. Вярвайте на инстинктите си!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: