Седмичен режим

Ако ме познавате лично или ако ме следите тук, то сигурно знаете за мен поне това – държа на ред, дисциплина и режим! И знам, че все повече хора се опитват да омаловажават тези ценности, но аз не съм готова да се откажа от тях. Разбрах през годините, че е по-добре да се приемам и харесвам, вместо непрестанно да се опитвам да бъда друга. Това не означава да не се променям и да стоя на едно място. Означава да не хвърлям толкова енергия в това да се преструвам на друга, като възприемам чуждите стандарти, а да вложа повече енергия в това, което ме вълнува.

Що се касае за ред – наследила съм го от майка ми. Въпреки че е по-правилно да се каже, че съм възпитана така. Израстнах във време, в което имахме постоянно режим на тока или на водата и чак сега, когато имам свои деца, си давам сметка какво трябва да е коствало това на родителите ми. Но така или иначе майка ми съумяваше винаги да е сготвила, изчистила и измила, да e изгладила неща, които аз днес дори не се замислям да гладя и домът ни е бил винаги чист и подреден. Не мога да си спомня дори един-единствен път, в които родителите ми да са се оплакали, че им е трудно или са изморени, да изразят гласно отчаяната си нужда от почивка. Но това е една отделна тема – защо нашите майки не са страдали от следродилна депресия, нима те не са изпитвали същите емоции като нас, нима не са се сблъсквали с още по-сериозни предизвикателства в ежедневното оцеляване.

Режимът за децата, беше нещо, което не съм подлагала на съмнение. Още докато бях бременна, че и преди това, знаех, че ще искам да го въведа. Не съм се замисляла как точно да гледам децата си и какъв тип майка да бъда, просто знаех какво искам и какво очаквам. Разбира се, преживях първоначален шок в първите дни след раждането на първото ми дете. Бях изумена от обема на задължения, които съпътстват едно новородено. Влязох в час, като си създадох рутина, отговаряща на новата ни действителност. Тъй като Захари е роден в края на октомври, времето ни за разходки беше ограничено и бързо свикнах да организирам ежедневието си около подходящите часове за излизане. Всичко останало вършех около тези разходки. Стефан пък е роден през декември и ситуацията беше още по-затруднена. Но не съм се отказвала от идеята за режима им. Само това ме спасяваше (и продължава). Имало е много трудни дни и цели периоди, както и такива, в които всичко се е получавало с лекота. Режимът ми носи сигурност и спокойствие, знам, че е въпрос на организация да съвместя важните за мен дейности в рамките на един ден. Денят ми е подреден, защото нека не се лъжем, да отглеждаш бебе е доста хаотично; знам, че ще имам време и за мен и това ще ме направи по-пълноценна майка.

От няколко месеца съм обратно на работа. Опитвахме се да намерим новия си баланс като семейство с двама работещи родители и две малки деца. Напоследък изгледах доста видеа на тема установен сутрешен и вечерен режим и се вдъхнових да споделя и нашия. Ако нямахме изградена рутина, сигурно щях да се побъркам, говоря съвсем сериозно. Нивата на стрес скачат, когато времето не стига за всичко.

И така, през работната седмицата ставам около 6:40, въпреки че алармата ми е нагласена за 6:15 (дори нямам спомен да я изключвам и продължавам да спя). В краен случай, дори да се успя, Стефан се събужда най-късно в 7:00, веднага започва да бърбори, слиза от леглото си и се качва в леглото на Захари. Двамата започват да общуват, става доста шумно и това ме събужда. Оставям ги да се забавляват в стаята им, докато мина супер набързо през банята. Обикновено нямам време за грим, а ако слагам нещо, това са коректор под очите, молив за вежди и спирала или някое от тях. После влизам в стаята и им нося вода. Старая се да приготвям дрехите им за деня от предишната вечер, така че те са извадени. Слагам Стефан на гърне и там мия зъбите му, докато през това време Ники помага на Захари в миенето на неговите. Обличам Стефан и проверявам дали Захари има нужда от помощ в обличането. В повечето сутрини има, но се опитваме да го оставяме да се справя изцяло сам, въпреки че му отнема повечко време. А когато захладнее, се уверяваме, че има поне блуза на гърба си, за да не му е студено. Междувременно Ники или аз правим бърза подготовка за закуска, а другият се облича, в зависимост кой се е справил по-бързо с детето, за което отговаря ;). Тъй като децата стават между 6 и 7, а закуската в яслата/градината им е предвидена след 9, подхапват нещо мъничко вкъщи. За Захари това е корнфлейкс с прясно мляко почти всеки ден (по негово желание), а Стефан предпочита оризовка или 2-3 обикновени бисквити, или банан. Докато децата са на масата и ядат, ние с Ники буквално търчим из къщата в отчаяна надпревара за всяка минута. Към този момент е станало поне 7:20, което е времето, в което би трябвало да изляза, ако не искам да закъснея за работа. Изстрелвам „Чао“ и изхвърчам. Започвам работа в 8:00 часа, а в толкова отваря врати и яслата/градината на децата, така че Николай е натоварен със задачата да ги закара сутрин.

Моят работен ден приключва и аз прибирам децата. Ако времето навън позволява или има нужда да се купи продукт за дома, оставаме по детските площадки в района. Децата знаят, че след като влезем вкъщи, събуваме обувките и веднага отиваме в банята, за да измием ръцете си. Това е първото нещо, което правим и те често недоволстват, но смятам, че е изключително важно и не подлежи на коментар.

Времето до 19:00 използваме, за да приготвим вечеря и да свършим някаква домакинска работа, докато децата играят (или се боричкат за играчки) около нас. Ако обстановката е твърде нажежена, им даваме таблета за 20-тина минутки, за да можем бързо и стегнато да свършим задачите и да им обърнем внимание. В нашето семейство Ники е този, който се грижи за храната – измисля седмичното ни меню и го материализира. Готви вкусно (пристрастна съм), увлича се по здравословни храни, старае се да ядем разделно и пълноценно. Още преди да имаме деца се специализира в приготвянето на ястия, които не отнемат повече от 20-30 минути.

35335269632_61d975d4fc_o.jpg

Докато той е зает в кухнята аз пускам пералня, събирам изсъхналите дрехи и ги прибирам (ако стигна до тях преди Стефан да ги размята по пода) и ако смогна се включвам при Ники. В понеделник и сряда след работа Ники тренира, децата се навъртат около него, Хари отдавна проявява интерес към йогата. Вторник и четвъртък са моите дни за тренировка, но не съм много сериозна и не спазвам стриктно плана си. Вечеряме в 19:00 и за половин час сме приключили с раздигането и с почистването на разнообразните остатъци от храна по пода. От 19:30 до 20:30 сядаме с децата на земята, строим с лего, четем, слушаме музика. Разбира се, не сме ексклузивно с тях, но няма начин, къщата не се поддържа с магия.

В 20:20 взимам Стефан и отиваме да му измия зъбите, да го изкъпя и да го подготвя за лягане. Пие мляко на приглушена светлина в детската стая под звуците на класическа музика, след което го оставям в леглото му и му пожелавам сладки сънища. Часът вече е 20:50. Той е спокоен през повечето вечери и заспива сам за около 10-15 минутки. Докато аз съм със Стефан, Ники оправя и зарежда съдомиялната, а Захари е около него или играе сам.  В 20:45 подсещаме Захари, че е време да се отправя към банята, Ники го къпе, аз простирам, подреждам и преглеждам телефона си. Хари и Ники са готови, аз поемам щафетата и чета приказки, което ни отнема все повече време, защото приказките стават по-дълги, а след края им Захари държи да си поговорим за изминалия ден. 21:30 е часът му за лягане. Дотогава Стефан е заспал дълбоко, влизаме тихо в детската стая с Хари и си пожелаваме лека нощ.

След 21:30 настъпва моето/нашето време. Всеки от нас е свободен да прекара вечерта си, както намери за добре, като често пием чай на дивана и обсъждаме най-различни теми, отговаряме на съобщения или говорим по телефона. Не гледаме телевизия, а четем книги. Следим няколко сериала (Game of Thrones, The Big Bang Theory, WestWorld) и след като заспят децата наваксваме пропуснатото. Обикновено всички поддържащи процедури извършвам вечер след 21:30.

В събота сутрин, след семейната закуска и кафе, Ники прави голям седмичен пазар, придружаван от Захари, макар че тази традиция май ще остане в миналото, тъй като напоследък Захари предпочита да остава вкъщи. Към 8:30 – 9:00 Ники потегля, а аз оставам да изчистя. Пускам прахосмукачка и мия подовете. Особено когато съм с двете деца, това начинание ми отнема доста време, защото се налага да прекъсвам и да удовлетворявам исканията им. Стефан и Захари се увличат по всичко, което правим и това важи и за чистенето. Приспособили сме няколко играчки и подръчни средства и децата „чистят“ успоредно с мен. Ники се прибира, сортираме покупките и той се заема с готвенето. Понякога съумяваме да излезем с децата в квартала за половин час към 11:20. Обядът се случва в 12:00 часа. Стефан ляга за следобеден сън около 13:00, а Захари помага да подредим играчките и да разтребим (вечер преди сън прави същото) и ляга между 13:30 и 14:00, в зависимост от това колко е изморен. Оставяме децата да се наспят и ако не са се събудили до 16:30, го правим ние. По време на следобедния им сън през уикендите, довършваме започнатите домакински задължения или вършим всичко друго, за което не е останало време. Аз използвам възможността да изгладя насъбралата се камара дрехи.

35462793836_982ef87bbe_o (1)

Щом децата са будни, хапват следобедна закуска набързо – плод за Захари, кисело мляко с бисквити за Стефан и посвещаваме оставащото време до вечеря на развлечения. Според сезона и условията, ходим в парк, Ники и Хари карат тротинетки, ние със Стефан сме по пързалките, взимаме слаклайн или отиваме до любимата ни ИКЕА, събираме се с приятели или роднини. В мол ходим само, когато трябва да купим нещо, а винаги когато можем, пазаруваме онлайн. Гледаме да приключим с всички досадни задачи през събота, за да може поне неделя да ни е напълно свободна и обикновено се чудим какво да правим ;-).

Останалите грижи по дома разпределям така: чаршафи сменям на всеки 2 седмици, а през лятото всяка седмица; понякога сменям калъфките на възглавниците на децата по-често; прах чистя на 2 седмици, което не е никак редовно, знам, но прахосмукачката ни е с воден филтър и това приспива съвестта ми; огледала чистя, когато забележа, че са мръсни; санитарен фаянс се старая да мия всяка седмица, ваната – по-рядко, но поне веднъж месечно. Всеки сезон правим дълбоко и обстойно почистване на дома, което е тема на съвсем отделен пост.

Ако сте стигнали дотук с четенето – първо, благодаря ви за търпението и второ, честито, по всяка вероятност и вие сте вманиачени на тема чистота и ред, щом даже четете за тях в свободното си време.

Ще ми е интересно да прочета как организирате ежедневието си, как съчетавате различните социални роли, които животът ни вменява. Със сигурност рутината се изменя с порастването на децата и се вълнувам (и същевременно ужасявам) за идните години.

Advertisements

2 thoughts on “Седмичен режим

Add yours

  1. Ох, винаги ми се искало да имаме някакъв подобен режим. Но успявам засега да организирам обяд в 12 часа и лягане в 13. Вечерите откакто сме в България с храненето около 19-20, но лягането е кошмар… Тук живеем в гарсониера и малката не може да се приспи сама, съответно заспива с нас към 22-23 часа.
    През останалото време на деня сме на детската площадка или пазаруваме. За съжаление, тук не разполагам с голям хладилник (апартаментът беше предвиден само за лятно-зимните ни пребивавания в България, които са макс 1 месец ) и се налага да пазаруваме почти ежедневно. Което мен лично ме изнервя жестоко, защото в Германия сме свикнали да пазаруваме един път в седмицата и досадата да се блъскам с хората си я спестявам значително.

    Сега като се роди бебе Дж ще мислим как и какво, но без режим няма да се справим. Ще трябва да е приспособим режим спрямо това къде се намираме, защото със съжаление – в Германия и в България нещата стоят по различен начин и един режим не е подходящ и за двете места хахаха

    Ето ти един мини пост от мен. Но ми подейства вдъхновяващо и мотивиращо тази сутрин! Поне да приключа със задачите за деня, после ще мисля за другото хахахах

    Liked by 1 person

    1. Мини пост наистина :). Благодаря, че си отделила от времето си за мен тази сутрин!
      Аз много се борих, докато създам вечерната рутина със заспиването на децата в една стая- оправяме Захари в спалнята, докато Стефан заспи, но успях да установя часовете.
      Когато пътуваме е много тегаво именно заради заспиването вечер – обикновено сме в една голяма стая и децата се закачат и хилят, разсънват се и заспиват след 22:30…

      Аз много обичам да гледам/чета такива неща, действа ми супер мотивиращо, амбицирам се, организирам се и върша повече неща.

      Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: