Албена

Юли месец е и дългоочакваната ни морска почивка настъпи. През 2016 година пропуснахме да се заредим с витамин Sea, да подвикваме по дете на плажа и да гоним лазещо бебе по пясъка. Затова нямахме никакво търпение да заминем за Албена това лято. Първо отсядане в курорта ни е и макар че имахме леки притеснения, че обстановката може да е твърде соц, престоят ни беше чудесен и впечатленията ни са положителни.

Пътят от София до Албена с кола е дълъг, независимо кой маршрут ще изберем, и малко съжаляваме, че не сме отделили за самолетни билети до Варна. Заредени с води, кафета, сандвичи, плодове, други дребни разядки, немалко пеещи играчки и една гигантска лопата, която Захари настоява да държи в купето, потегляме в зори. Децата обаче се държат повече от добре по пътя и притесненията ни отпадат. Правим само едно спиране (за обяд и освежаване), защото копнеем да зърнем морето.

Вече знаем, че в курорта се влиза след като се заплати такса от 10 лв на бариерите на входа и всяко следващо излизане/влизане ще ни струва нови 10 лв. Може би това е начинът Албена да не е пренаселен и плажът да се поддържа в изряден вид.

Пристигаме след 14 и се настаняваме. Струва ни се, че стаята ни е малко малка, но бързаме да отидем на плажа и решаваме, че ще му мислим после. „После“ идва и чувството не е разочарование, по-скоро е умуване (и раздразнение от моя страна) как ще го бъде.

35197971813_4ecc6e7cbd_o

Няма второ легло, а диванче, което не се разтяга. До него инсталираме преносимото легло на Стефан. Разстоянието от спалнята до стените е притеснително малко и децата се препъват няколко пъти, докато проумеят, че куфарите няма да изчезнат и ще трябва да се качват върху тях, за да преминават. Вратата от снимката води към съседната стая, в която са настанени други хора :). Поне виждаме морето от терасата и изложението е такова, че не напича стаята следобяд. За да е пълно преживяването и да отметнем максимално точки от списъка „на море с деца“, по някое време ни местят в друга стая, защото са объркали резервациите. Извиняват се, защото предполагат, че имаме много багаж с две малки деца, и ни компенсират с билети за аква парк.

35619652450_36d5f02447_o

Разбира се, свикваме с размерите на стаята и се фокусираме върху плажа. А той е феноменален. Винаги съм харесвала дълги и широки плажове, въпреки че не съм била на такива. Този тук ме впечатли в ландшафтно отношение и откъм стопанисване. Захари обожава пясъчници. Първоначално, докато вървяхме към плажа, се самонавиваше колко е мръсно и как не ставало за игра. Щом го видя ахна и се разтрепери от вълнение колко е чисто и просторно. После видя водата и всичко друго изгуби значение.

35619668620_d62e39f9a3_o

35639275990_aa8b676ca0_o

За Стефан това беше първа среща с морето. Тя протече без никакво напрежение и съвсем естествено, типично в стила на Стефан – спокойно, непринудено, сякаш до вчера е бил във водата. Следващите влизания бяха съпроводени от екзалтирани писъци, хвърляне в морето, желание да се отскубне от нас и да се хвърли с главата надолу. От цялото му същество струеше щастие. Нямаше драма при изваждането от водата, за разлика от Захари на същата възраст. След известен престой на пясъка, Стефан потегляше устремено към водата. Още със Захари си мечтаех за разходки по мокрия пясък. Случи ми се веднъж и той се дърпаше, за да влезе във водата. Стефан пък сам проявяваше желание и за мен тези мигове бяха върховно удоволствие – шума на вълните, разплискваща се вода, морски бриз и дете, което ме държи за ръка.

36008917885_dff186e882_o (1)

В Албена споделихме преживяването със свекърва ми и нейни приятели. За нея това беше първа ваканция с децата и не знам кой беше по-отдаден в игрите на пясъка и прескачането на вълните.

35619673590_80e97dd9bd_o

35877313121_490e9759b5_o (1)

Ще запомня упорството, което Стефан прояви по отношение на храната. Обяснявам си го с факта, че всичко беше ново за него, а всеки ъгъл вещаеше вълнуващо преживяване. Виня също и поникването на кучешките зъби. До ресторанта на хотела се минаваше през голямо стълбище и след като го изкачеше сам, нямаше сила, която да го отдели от него. Какво ли не опитвахме, за да го задържим на масата, но напразно. Той искаше само да подтичва радостно и да изучава. Нито едно ястие не успя да го изкуши. Стефан преживя морето с една кутия обикновени вафли „Ная“ и един пакет обикновени бисквити, които си хапваше със завиден апетит. Сега се смеем, но повярвайте ми, тогава, изправена пред ината на малкия ни син, наследен от мен, бях на крачка от скандали и всяко пристъпване към хранене внасяше паника в душата ми.

35218654523_44ee15b6bc_o

Но да погледнем от по-ведрата страна на нещата. В Албена ми хареса, че в хотелите са създадени условия за деца, под формата на детски клубчета (приемат деца над 3 години, но Захари не прояви интерес, а и времето беше прекрасно навън), аниматори, детски площадки и съоръжения, плитки басейни с водни пързалки иии сладолед и пица на корем (храната беше осигурявана от хотела ни, като част от нашия пакет). Не е най-здравословно, но колко дни в годината сме на почивка все пак. Другото хубаво е, че външните зони на хотелите са свързани и може свободно да се преминава от една зелена площ в друга и това създава усещане за огромен парк. Само да има кой да тича след децата и да ги пази да не се мятат в басейните във всеки удобен момент.

35894887471_ac7e5ba090_o (1)

На море ли е, всичко е някак по-лесно смилаемо, нервите не са така опънати, очите се пълнят с красоти, душата ликува, а мозъкът запечатва картини, които да извиква през студените и по-трудни дни.

35189334634_0db254f5b4_o
Морето не е до колене! 
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: