Шоколад // Джоан Харис // Ревю

Започнах да чета тази книга, защото обожавам едноименния филм! Мисля, че съм го гледала поне 10-тина пъти. Брат ми купи DVD плеър, през лятото на 2004 година, преди да замине в САЩ, където продължи образованието си, и беше взел филми от приятел, за да ги гледаме вкъщи. „Шоколад“ се оказа сред тях. Беше любов от първите минути. Но сега към книгата!

КНИГА: Шоколад
АВТОР: Джоан Харис
СТРАНИЦИ:  288
ИЗДАТЕЛСТВО: Прозорец
МОЯТА ОЦЕНКА: *****

Анотация: Мартенският вятър е лош, така казваше майка ми. Но въпреки това усещането е приятно – ароматът на мъзга и озон, солта на далечното море. Хубав месец е март, февруари се изнизва през заднатата и пролетта вече чака на прага. Подходящ месец за промяна. „Мощен литературен талант! ШОКОЛАД ще раздвижи неподозирани пластове във вашето съзнание. Дори прелестната Жулиет Бинош не може да достигне плътността и силата на литературния образ. Дори един голям режисьор не може да покрие изяществото на сюжета и неповторимия стил на Джоан Харис.“
Ню Йорк Таймс

FullSizeRender (1) (1)

Разкошна! Удоволствие бе да чета детайлните описания на абсолютно всичко. Прецизността, с която Харис нюансира романа, ме караше да поглъщам страниците (или екранчетата в моя случай) и да преглъщам с наслада. Това което уважавам е, че сюжетът не е захаросан. Да, прелива от сладост, заради непрекъснато споменавания шоколад и технологиите по приготвянето и аранжирането му. Самата история обаче не е сладникава, развива се не съвсем очаквано.

Насладих се на мистичните елементи. Като всяка история за ново начало, и тук се вмъкват недоизказани истини, повтарящи се мотиви, ненаучени уроци. Различното в тази книга са пророчествата и магията, която витае около тях, странстващите души и нестандартния (в рамките на установеното) поглед върху живота. Вътрешното усещане на персонажите изиграва главна роля. И докато част от героите успяват да се отърсят от предразсъдаците на времето и оковите на общественото мнение, то други биват буквално изиграни от своята арогантност и остават приковани. Прави ми впечатление, че Джоан Харис е разчитала много на противопоставянето като похват. Един бяга, гонен от черни мисли и мечтае да се установи. Друг иска да избяга от дома и да броди по света. Един, воден от чисти помисли, желае да внесе цвят и вкус, и да разчупи статуквото, се изправя срещу другия, потънал в собствения си омърсен свят и проповядващ, като латерна, изхабени фрази по калъп. Наблюдавах противовес между тленното и духовното – долните способи за извисяване, зад които се крие страст за власт и мотив за мъст срещу ежедневните жестове на внимание и уважение на личното пространство.

В „Шоколад“ са засегнати сериозни теми, които се прокрадват между редовете и си мисля, че е трудно да не бъдат хванати. Това по повод етикетите за „лек“ и неангажиращ роман. Определено не е драматичен, но не означава, че го затварях, махах с ръка и продължавах. Напротив. Разкрива се много за съзнателните и подсъзнателните избори, както и двигателнта сила на жителите на Ланскене. А колко уют струи от кокетните малки градчета. Обичам такива места, отношенията са различни, всичко е сякаш под лупа и оттам се преекспонира. Което не е изцяло лошо, защото на показ излизат мрака и светлината и последиците са видими за всички. Изисква се смелост, за да направиш крачка в правилната посока. А по пътя си е важно единствено да останеш човечен и толерантен.

В книгата различих интересни поведенчески модели. Обстойно са разгледани грешките, които се притесняваме да не допуснем при възпитанието на децата си; как ги ограбваме, в старанието да им дадем най-доброто, вместо да ги оставим да развият потенциала си и сами да определят вярната посока. Застъпен е поривът да променяме другите, да превъзпитаме дори родителите си, сякаш те не знаят как да постъпят със себе си. Прави се паралел между по-възрастните и децата – как трябва да бъдат обгрижвани и при нужда – поведението им да се коригира. Тази връзка баба/дядо – деца/внуци е представена от много ъгли, а отношението на околните, и към двете възрастови групи, се припокрива. Посланието, което аз искам да отнеса със себе си, е да не натрапвам разбиранията си. Вместо това, да се вгледам в душата на другия, да прозра същността му, да го подкрепя, когато усетя, че има нужда, но никога насила и на всяка цена. Понякога човек има нужда от съвсем леко подбутване, за да чуе вътрешния си глас.

„Шоколад“ не е лигав любовен роман, в който се разказва само за шоколад. Това е пътешествие навътре в себе си, което разнищва човешките пороци и сляпата вяра, че моето е правилното. Захванала съм някого поредици, имам заети книги, които трябва да върна, но със сигурност ще прочета „Бонбонени обувки“ (№2) и „Праскови за кюрето“ (№3) напред във времето, като се запася с много шоколадови изкушения.

 

5 thoughts on “Шоколад // Джоан Харис // Ревю

Add yours

    1. Задължително ще ги дочета другите 2, но съм взела книги назаем, първо тях, после ще се опитам да довърша „Ние, удавниците“ без да се разводнявам с друго, и без това е достатъчно обемна.
      Благодарности за взаимстването на оформлението, още веднъж!

      Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: