Емоционална въртележка

Месец май беше доста емоционално натоварен. Искам да запомня това, защото знам, че е от онези повратни моменти в живота. Ще се опитам да пресъздам онова, което се върти в главата ми.През последните 3 месеца намерих нужната и липсваща ми вътрешна мотивация да завърша магистратурата си. А и не само мотивация – това се свежда до последователни стъпки всеки ден. Бях загубила вяра в смисъла от обучението, но успях да се потопя отново и да се развълнувам. Стъпка по стъпка, ден след ден, напредвах и отмятах задачи – прочетена лекция, написана страница за курсова работа. Имаше дни, в които желанието ми се изпаряваше, но намирах смисъл да продължа. Знаех, че го правя за себе си, за да си докажа, че съм способна, че не съм човек, който се отказва, че държа на думата си. Знаех, че го правя, за да ми олекне, защото най-близките ми знаят колко много ми тежи, че съм почти завършила. Имам и ангажимент към децата си. Трябва да им дам добрия пример, трябва да бъда този пример; да знаят, че животът се случва, но извинения не се приемат, че съм се трудила заради тях, но и заради себе си, за да дам по-добро бъдеще на тях, но и по-перспективен и пълноценен живот за мен; да знам, че имам право и свобода на избор. С постоянство и с огромната помощ на майка ми, успях да стигна до момента, в който завърших семестриално и факултативно. Остава ми само държавният изпит. В деня, в който получих и последната си оценка, ми отне известно време реално да видя, че тя е факт. Виждах името на курса, името на преподавателя, взети кредити и цялата налична информация, но не и оценката. И тогава я видях! След секунди дойде осъзнаването какво съм постигнала. Това, най-вероятно, ще прозвучи абсурдно за повечето от вас, но историята с моята магистратура е дълга и сложна.

Записах „Европейски политики за развитието на транспорта“ веднага след като станах бакалавър. Имах своите лутания, но я избрах, защото работата ми беше в тази сфера. Няколко месеца по-късно напуснах и тръгнах в съвсем различна посока. Съответно приоритетите ми се смениха. Междувременно се сгодихме и оженихме и аз започнах отново работа в транспортния сектор. Но бях загубила мотивация за тази специалност. После забременях и родих Захари, и ученето отиде на заден план за известно време. Докато бях по майчинство, успях да се нахъсам, положих доста усилия и взех няколко изпита. После се върнах на работа и осъзнах, че наистина не искам да продължа с тази магистратура. Започнах да разглеждам други опции и да се вслушвам в себе си. Набрах смелост, намерих нещо, което ме развълнува истински и изчаках, за да проверя колко дълго ще се задържи този ентусиазъм. Достатъчно дълго. Реших да действам! Моят вътрешен мир ми беше по-важен. Прехвърлянето ми в специалност „Бизнес комуникации“ стана факт и аз не можех да спра да се усмихвам, въпреки че осъзнавах, че голяма част от положените усилия по взети изпити, ще отидат на вятъра. Малко след това дойде и индивидуалната ми програма и доста интензивния курс на обучение. Трудностите само ме амбицираха, защото това, което отнемаше от оскъдното ми свободно време, от спокойните вечери в компанията на Николай, поне ми доставяше удоволствие. Тук е моментът да му благодаря, че през цялото това време прояви търпение и не само. Той беше един от основните двигатели, проявяваше разбиране, не напрягаше излишно обстановката и гледаше Захари, когато трябваше да посещавам лекции.

Тази магистратура ми даде практически знания, обогати общата ми култура, донесе ми много отговори за човешките взаимоотношения и ми предостави ценни насоки за справяне с бъдещи кризи. Винаги, когато седна да уча или да пиша курсова работа, когато съм ангажирана с някой курс, колкото и да ми е трудно, чувствам, че съм намерила верния път.

Всичко вървеше по план – работа, университет, дете, второ на път. Трябваше да има някакви спънки. Бяха свързани с неочакван ремонт, смяна на ясла за Захари, което не му понесе никак добре и малко сътресения с бременността ми в последния месец, който бях предвидила за ударно учене. То не се случи. Не можеше да се случва месеци наред – физическото ни и психическото ми оцеляване с две малки деца беше на преден план.

Така че за мен, това беше една голяма вътрешна борба – кога и дали изобщо ще достигна до този момент. Убеждавах се, че не ми е нужна тази магистратура, че ще се справя и без нея, че съм изпуснала момента, но мисълта за несвършената работа намираше начин да ме тормози. Докато пиша тези редове, все още се подготвям за държавния си изпит. Бях загубила надежда, че ще успея да покрия всички изисквания и да се „класирам“ за предстоящата дата. Имам изключително кратък срок да се подготвя по всички въпроси от конспекта, но ще опитам. Какво ще стане няма чак такова значение на този етап. Аз вече знам, че е въпрос на време и само на един изпит до достигане на заветната цел. Постигнах толкова много и съм горда със себе си! За първи път от много време насам, защото знам какво ми е коствало да стигна до тук, жонглирайки бременности, деца, работа.

2017-April-HomeFun-58

Междувременно осъществихме едно дълго планувано пътуване до Лондон. Имахме наистина огромна нужда от него с Ники! Обичам децата си, но никога не съм крила колко ми е тежко понякога. Откакто Стефан се е родил, а вече е на година и половина, пътите, в които с Николай сме излизали вечер без тях, са не повече от 5-6. И това има огромно значение. Може би ви се струва като каприз, но едно откъсване за 2 часа от ежедневните грижи и рутина, действа като живителна сила – театрална постановка, вечеря с приятели или просто смяна на обстановката… Затова взехме решение да заминем за няколко дни без Стефан. Колкото и да ми липсваше и постоянно да мислех как е, дали усеща липсата ни, вътрешно бях благодарна, че имам възможност да се откъсна за малко и да поема въздух, за да мога да продължа с нови сили. Но неминуемо ми подейства доста емоционално. Винаги се чувствам така при първата по-дълга раздяла с децата.

Сред цялата тази емоционална вихрушка, ми предстои да се върна на работа. Няма да коментирам причините – решението е обмислено обстойно и осъзнато. Правим, каквото трябва да се направи. Обаче самата мисъл, че идва краят на една ера за мен – краят на майчинството, предизвикава бурни емоции. Колкото и трудно да е било и да продължава да е, това е един кратък отрязък от време. С майчинството се потопих в една напълно различна среда. Научих много за себе си и живота, за ролята на хората в него, за сложните отношения и последствията, които се формират. От една страна съм щастлива, че ще се завърна към „по-нормално“ ежедневие, обградена от професионалните си ангажименти, защото наистина вярвам, че майчинството води до едно ненужно вглеждане във всеки дребен детайл и измества фокуса от реалния живот. Особено когато се съберат две майчинства почти без прекъсване. Но от друга страна, фактът, че всичко това приключва за мен, ме натъжава. Това че идва краят на свободните разходки с децата, на спящото дете и малко време за мен или за нас, на възможността да тренирам йога в 10 сутринта, да не бързам за работа и да се ядосвам в час пик, на игрите, на заниманията с малките… Изведнъж всички неща, които са ми се стрували досадни ми стават мили. Знам, че ще се адаптирам, вече съм го правила веднъж, ще се справя и сега. Просто предишният път се върнах на работа с ясното съзнание, че ще изживея още една бременност и ще се радваме на още едно детенце. А сега, както се шегуваме, се връщам на работа до пенсия ;-).

2017-April-HomeFun-18

Това са много размисли и бушуващи емоции в двете крайности, а комбинацията с недоспиване, учене и стрес от малкото оставащо време за адекватна подготовка на всичко, ме изтощава допълнително. Благодаря на близките ми, които проявяват разбиране и ми оказват подкрепа. Предстоят прекрасни моменти, знам това. Страхотен гъдел и огромно родителско очарование е да видиш как детето ти става самостоятелно и тръгва по своя път и как ти си му помогнал да върви сам. Не е лесно, сладко и същевременно горчиво е! Благодаря и на всички майки около мен, които не спират да ме мотивират с личните си истории – вдъхвате ми кураж и увереност <3!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: