Писмо до моето по-младо Аз

Ваня, наша приятелка, веднъж ми каза „Най-категоричните и осъдителни мнения, са на родителите с едно дете“. Тя има едно дете, но е била достатъчно прозорлива, че да го осъзнае и интелегентна, за да го сподели. Забелязала съм как някои родители се пазят да не изпуснат информация за детето им, представящо го в друга, освен ангелска светлина. Далеч съм от мисълта, че говоря колко ужасни са децата ми или разказвам на всички познати за малките и големи драми в живота им. Но те съществуват. И когато водим откровен разговор за деца, с родители, ми е някак лицемерно, когато единственият коментар, който получавам е „Нашето дете е прекрасно“… Но да премина по-същество.

С Ники сме стриктни във възпитанието на големия ни син Захари. Успяваме (с не малко усилия понякога) да го научим на онова, което смятаме за правилно. Когато разбрахме, че очакваме още едно дете (през 2015 г.), често се шегувахме, че след появата му ще разберем дали ние сме „страхотни“ родители с добри практики или заслугите са били изцяло на Захари. Второто дете се появи и вече е на 1 година и 4 месеца. Стефан, както съм споделяла, преобърна представите ми за гледане на дете и промени принципите ми. А хората, които ме познават лично, знаят, че съм аз ужасно принципна (граничещо с твърдоглавие). Но, както често се случва в живота, идва някой или нещо, което те обръща с главата надолу. Стига вече с празните приказки. Това е едно писмо до моето 25-26-годишно Аз, все още майка на едно дете.

BorovecJuly2015-54

Скъпа Нина,

на първо място искам да те помоля да спиш спокойно. Разбирам, че току-що роди и цялата отговорност за живота на скъпоценния ти син се стовари върху плещите ти. Но всичко е наред! Захари е добре и спи. Ако не е – бъди сигурна, че ще си първият човек, който ще го разбере. Нарича се майчин инстинкт. Той няма да се задави в съня си (нали затова надигнахте матрачето на леглото му и го оставяш в него на една страна). Няма и да се премести сам, поне не и в следващите седмици. Ще го завариш точно, както си го оставила. Така че изгаси екрана на бейбифона и намали малко силата на звука – повярвай ми, когато Хари се разплаче или има нужда от нещо – ще го чуеш без включен бейбифон през 2 врати. Да не говорим, че с времето ще започнеш да се будиш преди него.

Купи си слинг или кенгуру, или ергономична раница – няма да си съсипеш кръста. Така или иначе ще ти се наложи да подрусваш Захари, можеш да си спестиш някой и друг път. Ще си докараш повече неприятности, а гърбът и без това те боли зверски от раждането насам. Ще те боли още 3 месеца, а на 5-тия месец ще възпалиш мускул на ръката. Отивай да купуваш едно от горепосочените и подбирай по-внимателно на чии съвети да се доверяваш.

Това че Захари започна да заспива сам вечерно време на 2 месеца и спи поне 8 часа нощем, не е повод за гордост. Ти не си го научила. Може да си допринесла, може да си проявила малко твърдост, да си приложила някой трик, но повярвай ми, заслугата не е изцяло твоя. Просто детето си е предразположено към това. Изчакай да започне поникването на зъбите. Пък и ще си поговорим пак, когато Стефан се роди и изпълняваш методично същите тактики месеци наред, но ефектът така и не се появява.

Моля те, не бързай да се заканваш! „Аз никога няма да пея на детето си, за да го накарам да яде“ или „Аз никога няма да го залъгвам с играчки, за да се нахрани.“ Трай си и се радвай, че синът ти има апетит, здрав стомах и не отказва храна. Да, определено имаш добър подход, подготвила си се отлично по темата, но все пак детето си е такова – обича да яде. Не всички деца отварят лакомо уста в очакване на следващата лъжица пюре и плачат, когато то свърши. Ще се убедиш сама.

Не мисли, че порасналото ти момче е много голямо. Да, той расте, но е все още бебе. Недей да искаш от него прекалено много неща. Знам, знам, че се дразниш на безконечното удължаване на бебешкия период от повечето родители, но, моля те, не отивай в другата крайност. Захари не е залепен за полата ти – той току-що проходи и все още има нужда от теб. Но това не го превръща в мамино синче. Дай му малко време и ще видиш как ще се промени.

Понякога просто ще трябва да правиш някои неща, колкото и да са ти неприятни. Ще разбереш, че е само период. Знам, че сега ти се вижда като цяло вечност, но когато свърши, ще се чудиш за какво толкова си роптаела. Помни, че и това ще мине.

Недей да смяташ, че можеш да пречупиш характера на децата си. Можеш да им повлияеш, да ги насочиш, но не и да ги промениш. Забрави за сравнението на новородените с бяла дъска, на която можеш да твориш свободно. Всеки се ражда с вроден темперамент. Научи се да живееш с това, без да се ядосваш. Не означава да се примиряваш, означава да приемаш. Има разлика. Животът е хубав, защото е шарен.

Твоето Аз

Advertisements

4 thoughts on “Писмо до моето по-младо Аз

Add yours

  1. Kолко хубав пост и колко се усмихвах, докато го четях! И само мислех, как се правя на клоун, раздавам играчки, книги и пускам Маша и Мечока, за да накарам моето Злоядо да хапне пооооооне половината от това, което трябва хахаха
    Прекрасен, прекрасен пост! ❤

    Liked by 1 person

    1. Не си сама – и аз трупам книги и пея песни на Стефан, а Захари си прелиства сам книгите, докато се храни сам и после пита за допълнително.

      Liked by 1 person

  2. Много хубав пост! 🙂 Успяваш да придадеш на майчинството магия дори у онези, които все още не познават чувството от първа ръка 🙂 Поздрави!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: