Един емоционален профилактичен преглед

Наскоро отидох на лекар – обширен пакет профилактични и рутинни прегледи за женското здраве, особено препоръчителни за всяка раждала и кърмила жена. Аз много се забавих с моите прегледи, но ето – намерих време, запазих си час и отидох. По пътя до там, в колата, слушах любимата си Adele, толкова силно, че цялата кола, като че ли вибрираше. Беше прекрасно! Празна кола, пътят, моята музика и аз, насаме с мислите си. Обичам да шофирам сама!

Паркирах и се отправих към болницата. Отворих вратата, която съм отваряла безброй пъти, в продължение на двете ми бременности. С толкова трепет и вълнение пристъпвах на това място и очаквах всяка среща с малкото човече вътре в мен. И вторият път също, макар всичко да беше познато. Дори усещането. Но като че ли се забравя. Порой от спомени ме заля, щом извървях крачките от входа на болницата до регистратурата. Колко пъти съм била тук, бременна в различен месец. Застанах пред регистратурата и се огледах, докато мило и усмихнато момиче ме регистрираше. Всичко ми се стори толкова познато и близко на сърцето. Всеки ъгъл, всяко диванче, всеки диспенсър за вода, коридорите, асансьорите, персоналът, който снове забързано от кабинет в кабинет, но не пропуска да се спре пред пациентите и да им обърне внимание.

Заех своето място в чакалнята пред кабинета на лекаря, извършващ прегледите и се огледах отново. Видях жени в напреднала бременност, изморени от тежестта на бебето в корема си; млади жени, силно стискащи ръцете на партньорите си като молба за подкрепа и обещание, че всичко ще бъде наред; елегантни жени на средна възраст, провеждащи деловите си разговори по телефона… зачудих се кои от тях бяха бременни, кои очакваха трепетно да чуят благата вест, кои бяха тук за профилактичен преглед и кои, защото нещо не беше наред.. всеки улисан в своя свят.

Изпитах благодарност, че съм минала по този път, че съм усетила какво е живот да расте в мен. Не съм се чувствала специална, защото всички хора на Земята са се родили все пак, това не е някаква привилегия. Но изпитах благодарност, че съм родила. Моята болница, болницата в която проследяваха двете ми бременности и в която се родиха двете ни деца, се занимава и с асистирана репродукция и не веднъж съм се сблъсквала с двойки с такива затруднения на територията на комплекса. И винаги, докато бях бременна, изпитвах огромна благодарност (повтарям се, но е точно така) и леко неудобство, че на мен ми се е случило така лесно. Пожелах и забременях… и трите пъти.

Знам какво е да искаш бебе! Лично за себе си мога да кажа, че бях готова на тази стъпка доста рано – някъде на 22-23 години. Тъй като съм малко консервативна в това отношение, исках първо да се омъжа и след това да забременея. Омъжих се на 24 години и точно 5 месеца след сватбата ни, претърпях спонтанен аборт. Бях бременна в 9-10-та седмица и цялото изживяване беше кошмарно. Светът и досегашното ми съществуване изгубиха смисъла си и ми трябваха няколко месеца, за да се възстановя. Преживях го ужасно тежко. Преминах от фаза на пълно отрицание – „не искам деца на този етап“, през живеене, осмисляно единствено от появата на положителен тест за бременност, до постигане на вътрешна хармония.

Бременността, сама по себе си, не ми липсва. Не ми е било особено комфортно – обичам да разчитам на себе си, а от един момент нататък (около 7-ми месец за мен) ставаше малко по-трудно да върша всичко сама. Ражданията за мен, също не бяха онези магически моменти. Нямам лоши спомени или усложнения, но в никакъв случай не мога да кажа, че са сред най-хубавите мигове в живота ми.

Припознавам се с всички жени, които мечтаят да видят двете чертички на теста за бременност, да усетят ритничета в корема си и да държат здраво бебе в ръцете си. Желая ви го от сърце, когато сте готови за него! На едни прекрасни и специални момичета в моя живот, искам да кажа, че вие сте невероятно силни и се възхищавам на достойнството, с което преминавате през всичко, което животът ви поднася! На всички останали бъдещи майки (бременни в този момент или не) искам да пожелая това, което пожелаха и на мен – не живейте в страх – той е най-лошият съветник!

Както разбирате, разполагах с доста време за размисъл пред кабинета. Лекарят се забави, защото беше извикан за финала на едно естествено раждане. Профилактичните прегледи преминаха нормално, а резултатите от тях са чудесни. Догодина пак ;).

2 thoughts on “Един емоционален профилактичен преглед

Add yours

  1. Много хубаво написано 🙂
    Благодаря ти за този пост, защото тези дни съм в едно особено състояние, по-скоро в недобро състояние на духа(не искам да де обяснявам излишно, някои неща предпочитам да запазя за себе си) и този пост ме усмихна и наистина ми обърна внимание затова, че трябва да съм благодарна за това, което имам! Остава да намеря душевното спокойствие!
    Благодаря ти! ❤

    Liked by 1 person

    1. Аз се самозабравям понякога и случка, като тази, ми подейства отрезвяващо. Всички водим своите борби и дано излизаме от тях по-мъдри и човечни. Благодаря за одобрението и съм щастлива да „помогна“ под някаква форма.
      Успех и намасте ;)!

      Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: