Невероятното странстване на Харолд Фрай // Рейчъл Джойс // Ревю

Не съм сигурна, че притежавам необходимите качества, за да напиша ревю на книга. Но това не може да ме спре, не и в този случай. Независимо от моите способности, искам да дам гласност на тази книга. И така, представям ви първото книжно ревю в „ЗахарНик“:

КНИГА: Невероятното странстване на Харолд Фрай
АВТОР: Рейчъл Джойс
СТРАНИЦИ: 352
ИЗДАТЕЛСТВО: AMG Publishing
МОЯТА ОЦЕНКА: *****

АНОТАЦИЯ: Когато Харолд Фрай излиза от дома си, обут с яхтените си мокасини, той няма представа, че ще измине пеша повече от хиляда километра до другия край на Англия. Пенсиониралият се наскоро Харолд Фрай живее в малкото английско градче Кингсбридж заедно със съпругата си Морийн, с която вече дори не си говорят, и всекидневно се изправя срещу отегчението и разочарованието от безличния си живот. Една сутрин Харолд получава неочаквано розово писмо от приятелка, която не е виждал от двайсет години. Куини Хенеси се намира в хоспис в Беруик на Туид и му пише, за да се сбогува.
Когато Харолд излиза от дома си, за да пусне в пощата набързо надраскания си отговор към Куини, той няма представа, че ще извърви разстоянието от единия край на Англия до другия без туристически обувки, карта, компас или мобилен телефон. Единственото, което знае със сигурност е, че, ако той продължава да ходи, Куини Хенеси ще продължи да живее.
Подлагайки се на тежкото изпитание на странстването, Харолд успява да събуди вярата в себе си, в добротата на хората и в чудесата, но не успява да избяга от дълбоко заровените съжаления и дадени обещания. С всеки изминат километър, възрастният мъж се сблъсква с непреодолими трудности и колебания, както и с разтърсващите човешки истории на странниците, срещнати по пътя. Неясните спомени на Харолд придобиват все по-ясни очертания и мозайката на разбитото му минало започва неочаквано да се нарежда. В опита си да спаси Куини, Харолд въвлича себе си и съпругата си в една от най-трудните битки, които някога са водили – тази с отминали грешки и съжаления.

FullSizeRender (3)

Знаех, че тази книга ще ми хареса. Усещах го, още когато я издърпах от лавицата в книжарницата и прочетох анотацията. Така и стана. Не просто ми хареса, направо я заобичах и няма да се уморя да я препоръчвам.

Историята е съвсем обикновена, няма нищо свръхестествено, дори на пръв поглед може да ви се стори скучновата. Това, с което ме грабна първоначално е, че централната фигура е пенсиониран мъж. Не попадам често на книги с толкова възрастни герои или може би не съм ги търсила. Но когато в полезрението ми се появи „Невероятното странстване на Харолд Фрай“, реших, че ще е добре да я прочета. Казвам „добре“ и веднага ще обясня защо. Не ме е страх от смъртта, защото знам, че това е нещо сигурно, няма измъкване. Но не мога да се избавя от чувството на безпокойство, което годините след пенсия предизвикват у мен. Предполагам е наслоено от обществото и коментарите, които съм слушала, че животът е изживян, всичко вълнуващо е останало зад теб или поне би трябвало да си имал пълноценен живот до този момент, че живееш за децата и внуците, хубаво би било да имаш местенце сред природата, да се отдадеш на градинарство, четене, разходки, почивка и евентуално разумно да харчиш спестените пари. Не бих искала да предизвиквам съдбата, дай Боже всекиму дълбоки и спокойни старини, но често се питам каква е движещата сила, когато прехвърлиш една определена възраст. Не става дума за съжаление, просто съпричастност, уважение.. това е което изпитвам. И смятам, че се изисква огромна воля, за да запазиш духа си силен. В този ред на мисли, много се надявах това да не е един тъжен и депресиращ разказ. И той не е. Определено не изобилства от щастливи моменти и сладникаво усещане. Историята не е весела, но на мен ми подейства мотивиращо!

Ясно е от първата страница, че Харолд ще извърви огромното разстояние пеша и няма неочакван финал – знаете какво предстой – този мъж ще ходи през всичките 352 страници. Разбира се, има детайли, които постепенно се разкриват, докато Харолд върви и размишлява над живота си, за да се сглоби цялата картина в главата на читателя. Може да очаквате доста ретроспекции под формата на спомените на Харолд, но са поднесени умерено и не разводняват историята. В общи линии нещата са ясни. Сами разбирате, че за да бъде вълнуващо четиво, авторът трябва да е доста способен и така умело да разказва тази история, че да искате да я дочетете, макар да знаете, че няма с какво да ви изненада. Финалът също нямаше как да е друг, но не ме остави разочарована. Красотата на тази книга е в начина, по който е разгърната. Крачка след крачка (или страница след страница в моя случай), тази история ме разтърси из основи. Тя е за това колко малко ни е нужно, за да живеем добре – една дума, мил жест, съпричастност, понякога просто да изслушаш другия е достатъчно. Толкова дребни усилия, а всъщност толкова мощно въздействащи.

На мен книгата не ми доскуча, трудно ми беше да я оставя, защото станах съпричастна, „влязох“ в историята и тя ме трогна дълбоко. Дадох си сметка как бита и ежедневието могат да отчуждят двама души (не че не съм го знаела досега), но колко лесно се случва и как то се превръща в едно ежедневно усилие – да поддържаш, с години, тези фалшиви разговори и лишеното от емоция съвместно съжителство. Каква е причината, ще разберете, когато прочетете. А най-вълнуващото е, как едно елементарно занимание, като поставянето на единия крак пред другия, може да осмисли цялостното съществуване на човек и да го накара да подложи на ревизия ценностната си система. Обожавам, когато човешките взаимоотношения са толкова силно застъпени в една книга, че са, едва ли не, един от персонажите.

„Невероятното странстване на Харолд Фрай“ ме разплака сериозно няколко пъти, но не заради драматичните съдби на героите. Историята върви гладко, въпреки сериозните теми. Но по никакъв начин не е разказана цинично – просто такъв е животът. Това е книга за хората, за пропуснатите възможности, за премълчаните думи, които ни оковават и разбира се за пътуването из Англия и вътре в нас самите.

8 thoughts on “Невероятното странстване на Харолд Фрай // Рейчъл Джойс // Ревю

Add yours

  1. Хммм, заинтригува ме това заглавие и ще си го сложа в to-read списъка. А колкото до ревютата… И аз не се мисля за компетентна да пиша ревюта, аз просто споделям впечатления за книги 🙂

    Liked by 2 people

    1. Искрено се надявам да ти хареса! Прочетох и някои доста негативни коментара в GoodReads, но е невъзможно да се хареса на всички.
      На мен книгата ми въздейства много и съвсем импулсивно написах ревюто буквално на един дъх.
      Благодаря ти за вдъхновението относно структурирането на този тип постове!

      Харесвам

      1. Ти пък… аз дори не мога да повярвам, че съм вдъхновила някой :D. Иначе ГР не разчитай винаги на рейтинга. Там нюансите са с високичък все пак :Д

        Liked by 1 person

  2. Книгата отива и в моя ту рийд списък 🙂 Продължавай да пишеш още ревюта, определено ти се отдава. Романът ми звучи нещо като по-светла версия на „Дългата разходка“ на Кинг 😀

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: