У дома, с книга под ръка

И така вече встъпихме решително в 2017 година. Отминалите празнични дни не ни се сториха такива – изпълнени с веселие, прегръдки и наздравици. Коледният дух никакъв го нямаше. Аз не бързам да се хвана за него, като удавник за сламка (на какъвто реално приличам към края на ноември) – изчаквам с коледната украса у дома поне до Никулден. Ноември през последните години ми действа катастрофално. Забивам се в мрачно настроение, намалавящият ден, почти изцяло покрит в сивота, не помага, а повтарящите се задължения по бесуващите деца, които копнеят за слънчева светлина и волни игри на открито, ме завъртат в монотонен цикъл. Вечерите ми се струват безкрайно дълги. Паралелът между 18 часа през ноември и 18 часа през юни е направо болезнен. Вижда ми се необозримо далечно времето, когато ще заменя детските грейки и апрески със.. сандали! Зимното пакетиране е същински стрес-тест. Трябва да облечем децата максимално бързо, като попарим деликатно всякакви модни захариеви пориви, тотално несъобразени с метеорологичните условия, да подтиснем нуждата си да крещим с цяло гърло, за да въдворим ред, да отреагираме светкавично на последни желания за бисквита или потребност да изнесе любим предмет навън.

Всяка година ми се иска да можем да отидем на някое топло местенце през ноември и да забравим поне за седмица за мрака тук. И тази година това не се материализира, но поне ни посетиха брат ми и семейството му, което вля свежи емоции в дните ни. В този ред на мисли ми действа много ободряващо, че след ноември, идва именният ден на Николай, а броени дни след него и рожденият ден на Стефан. Така емоционалният баланс е възвърнат.

Беше средата на декември и Захари се задържаше здрав вече около 2 месеца. Над нас започваше да тегне сянката на едно тягостно очакване. Не закъсня.. На 17.12 имах няколко повода и за съжаление не уважих нито един от тях – рождения ден на баба ми; 1 година откакто почина другата ми баба; имения ден на свекърва ми. След 2 дни, в които Захари поддържаше висока температура, се надявахме на чудо. Привечер на същия ден, Ники успя да осъществи преглед на гърлото на Захари, траещ повече от 3 секунди. Като ветерани от прекарани ангини и синузити, със съпруга ми сме виждали какво ли не. Затова, когато Ники отвърна на въпросителния ми поглед с: „Обличай се, отиваме на спешен кабинет!“ се простих с чудото. Влязохме 4ма в кабинета, излязохме с 2 рецепти за антибиотик – за Николай и Захари и с потвърдено наличие на гной и кръв в гърлото на детето ни.

По-късно през седмицата, след проведени кръвни изследвания и консултация с педиатъра ни, Захари спря приема на антибиотик и изглеждаше здрав за Бъдни Вечер и Коледа. Поне тези 2 дни успяхме да прекараме със семействата ни. На 26ти вечерта, температурата се завърна и се завъртяхме в шеметен танц отново. Този път вирусът покоси майка ми, Стефан и мен. Излишно е да пояснявам, че пропуснахме да отблежим подобаващо Стефановден :(.. На 31.12 исках просто децата да заспят бързо, да се изкъпя и да си легна. Изкарахме 3 седмици 4мата вкъщи, докато всички се стабилизираме.

През цялото това време, болни, с обилни снеговалежи и отрицателни температури, заложихме на много четене. Детските книжки са наше спасение в добри и лоши моменти. Захари е страстен слушател, рецитира повечето, а колекцията ни не спира да расте. Тук искам да отделя специално внимание и да препоръчам книгите на Мая Дългъчева. Брилянтен автор! Приказките й са римувани, различни и увлекателни. Вече споменах, в предишен пост, за „Приказки от оная гора“. Това е огромен сборник, но за малко по-големи деца или за по-любопитни и търпеливи. Съдържа кратки разкази и е истински шедьовър! Родителите ще намерят по нещо и за себе си.

Всичко започна с „Приказка завита с одеало, с едно меченце като мляко бяло“, която беше част от подаръчен комплект. Книжката е рекламна, но това не ни спря да я разлистим и прочетем. Захари не беше навършил дори 1 година, когато я изслушваше цялата с интерес. На някои от страничките има детайли за оцветяване.

fullsizerender-11

Запалихме се, четенето на такава книжка доставяше удоволствие и на нас, и започнахме да търсим всички книги на Мая Дългъчева. Първо открихме тези 2 истории. Много са поучителни, без да са досадни и скучновати. Книжките са водени в Гърция, Боровец, Сандански, Хасково..навсякъде, където отива Хари.

fullsizerender-2-1

fullsizerender-3-1
„Как гъсеничката се събуди или как се раждат пеперуди“
fullsizerender-4-1
„Как се лекува лъвски страх без пердах“

По-натам във времето, Ники успя да намери и това съкровище – „Коледните чудеса“. В книжката са включени 2 изключително сладурски коледни приказки, с нестандартен сюжет. Дълги са, но особено едната е фаворит вкъщи. Захари я знае наизуст и дори я записахме, за да я има и в аудио формат. Изданието има бонус – 2 фигурки за коледната ви украса.

fullsizerender-5-1

Тази Коледа, традиционно, децата получиха няколко книжки, сред които и „Пъстри приказалки“ и „Разкажи ми в рими“. В „Пъстри приказалки“ историите са подредени по цветове и всеки цвят е отделен свят. Един творчески подход, който да улесни процеса по различаване на цветовете.

fullsizerender-6-1

fullsizerender-8-1
„Пъстри приказалки“

„Разкажи ми в рими“ съдържа 10 приказки, като вътре са включени и 3 от споменатите по-горе –  „Приказка завита с одеало, с едно меченце като мляко бяло“, „Как се лекува лъвски страх без пердах“ и „Как гъсеничката се събуди или как се раждат пеперуди“. Освен това, сборникът е отличен като най-добра детска книга „Бисерче вълшебно“ за 2016 г. – първата българска награда, която се присъжда от читателите, деца между 6 и 15 години.

fullsizerender-7-1
„Разкажи ми в рими“

Безценни са миговете, в които чета книжки на Захари, а той се пренася в приказния им свят, задава въпроси и допълва изреченията. Стефан е индивидуалист и трудно се задържа на едно място. Това не ме е отказало и понякога чета в пространството, като фон, докато той си човърка нещо на пода. Надявам се, че пак ще му е от полза.

Advertisements

One thought on “У дома, с книга под ръка

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: