З. на 3 г.

Захари навърши 3! Още не мога да свикна с идеята, че съм майка на 3-годишно момче. Когато го родих и се сблъсках с първите трудности, много родители ми казаха – „Като стане на 3 ще видиш, че ще е друго“. И за мен достигането на тази възраст беше заветна цел. Броях обратно от 3 до 0. Първоначално всяка седмица беше малко постижение и се радвах, че сме го преодоляли, че сме оцелели, че той е добре и се развива, после отбелязвах месеците. След това отмятах големите постижения в бебешкия живот – самостоятелно сядане, пролазване, изправяне, прохождане, махане на памперс, съзнателно проговаряне, пълноценно общуване. Той не се превърна в малко човече, винаги е бил. Не съм чакала да „стане човек“, защото се е родил такъв. Ден след ден наблюдавах реакциите му, интересите му, за да опозная същността му. Казват, че човек не си избира родителите. Други вярват точно в обратното – избираш родителите си, защото житейските уроци, които трябва да научиш и ситуациите, които трябва да отработиш, ще бъдат предоставени от конкретни хора в живота ти, много често като отношения родител-дете. Така или иначе, имаме един друг и както ние допринасяме за развитието му и разгръщането на потенциала му, така и той променя живота ни. Не говоря за баналните битови промени, свързани с ранно ставане, съпътстващ режим и прочие, а за цялото осъзнаване и опознаване. Защото според мен това е най-важната роля – да познавам детето, да го наблюдавам, за да го насочвам, да му помогна да изрази себе си и да бъде най-доброто, на което е способен. И разбира се – да го науча да бъде щастлив.

Чела съм, че човек е в „дупка“ 40 дни преди рождения си ден и 13 след. Със сигурност изживявам нещо такова около рождените дни на децата, още повече, че при мен тези два периода се застъпват. За мен уникалното в отглеждането на дете не е чисто егоистичното, че това дете е мое и аз съм го създала. По-скоро се изгражда ежедневно през всички малки повтарящи се действия, които бавно, но сигурно ме водят към разгръщането на една личност. Всички трепети, вълнения, притеснения правят рождените дни на децата толкова скъпи – защото знам от къде съм тръгнала и какво съм вложила. Защото еднообразните грижи изморяват ума ми, но завладяват душата ми, пленяват сърцето ми парче по парче.

„Вземането на решение да имаш дете е велико. Това е като да вземеш решение сърцето ти да се разхожда извън твоето тяло.“ – Елизабет Стоун

За първи път усетих едно друго измерение на годините. На моите. Не се почувствах стара, но не и растяща. Зряла може би. Или би трябвало. Дадох си сметка, че моите години и постижения ще бъдат слагани до тези на децата ми. Като малка, щом в приятелския кръг се появеше ново дете, родителите ми винаги питаха „С какво се занимават техните?“. Все по-често ми се случва да се представям като „майката на Захари“. Сякаш времето, когато е трябвало да свърша неща за себе си е отминало, а оттук насетне само влагам в децата си и моята личност остава на заден план. Обаче ми е много трудно да се припозная с образа на онази майка, която е винаги и на всяка цена самоотвержена, приветлива, усмихната, търпелива, разбираща. Аз не съм приключила със себе си. Имам още какво да свърша. Избрах да имам деца по-рано, защото исках да са по-дълго част от живота ми, да изкарам с тях и младините и старините си, да имаме по-малка разлика, за да имаме повече общи неща. Не гледам на децата като на най-върховното постижение в живота, защото това тепърва ще се доказва в годините. Появата им, сама по себе си, е един много естествен процес. Какво ще се случи занапред, как ще се развият отношенията ни, е рано да се каже. Именно затова ми се струва уместно майката да продължи, да не спира, а да инвестира и в себе си, защото по този начин първо дава страхотен пример, второ развива себе си и така обогатява и децата с опита си.

Живеем в съвременно, модерно общество, само уж. Често се сблъсквам с модели като „Не са ли много малки още“, „Не е ли рано да ги пуснеш“, „Майката не трябва да се разделя с детето си поне до 2-годишна възраст“, „Не ти ли е жал“, „Сега защо му се караш, то не разбира още“ и т.н. Има едно схващане, че трябва да съм постоянно с тях, докато са малки, да им се радвам и гушкам, защото бързо отминавали годините и после те не позволявали такава близост. Аз не съм ги родила, само за да ги лигавя и прегръщам. Нравоучителни коментари като – „Малки деца, малки ядове!“ никак не са ми по вкуса. Сигурно е така, не оспорвам, не съм била с по-големи деца, не знам как е. Но нали идеята е да вървим напред, да сътворяваме нещо, да излизаме от комфортната си зона. Една позната беше казала: „Тъкмо му хванеш цаката и то се променя“. Отказвам да приема, че най-хубавият период с децата ми, ще е този, когато са малки, когато не помнят, когато съм недоспала. Аз вярвам, че по-истинските и смислени периоди за нас предстоят. Че те идват с осъзнаването на детето, със съзряването му, с растежа – техен и мой. Затова ми беше толкова важен този трети рожден ден. Да, не е лесно. Не можеш да грабнеш детето и да го изведеш от стаята и ситуацията, като едно бебе. Трябва да си фокусиран, ангажиран, да отделиш време и ресурси. Но това е смисълът на пълноценното общуване. Така ги виждам аз нещата…

30756739035_b555367acd_k (1)

 

Иначе да имаш дете на 3 е цяла нова Вселена. С часове мога да седя и да слушам какво си говори Захари, какво му се върти в главата, как възприема света. Един от най-любимите ни моменти е вечер, преди лягане, когато иска да си поговори с нас. Това за мен е богатство – този истински контакт, възможността да имаме главна роля в неговия спектакъл и същевременно да наблюдаваме от първия ред.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: