Време разделно

Да бъдеш емоционален е смятано за слабост. То е като да си лабилен, колеблив, ненадежден. Аз съм емоционална. Това включва сантиментална, чувствителна, сетивна. За мен нещата са лични. Винаги. Приемам ги навътре, обмислям защо така са се отнесли с мен, търся причината в себе си, чудя се не можеше ли да се избегне тази ситуация. Да бъда емоционална често ми пречи. Натоварвам се, буквално прегрявам от емоции, не спя по цели нощи, задържам негативност, гняв, болка в себе си. Плача на песни, филми, красиво написани послания, заради отношения. Трогвам се от мили жестове и съм чула да казват за мен, че се обиждам лесно. Емоциите не бива да се крият, те не са срамни. Не харесвам модели като „Я не се излагай – мъжете не плачат“, „Не се прави така, а иначе“. Прави се, както го усещаш, в най-общия смисъл. Разбира се, ако се касае за шофиране, плуване, писане на официално писмо и т.н. хубаво е да бъде показано и обяснено кое как се случва ;).

Като малка плачех често, обръщах долната устна, тя затреперваше, очите ми се пълнеха със сълзи. Търпях критики, разбира се. Не се глезех, не играех цирк, не исках да манипулирам, просто ми ставаше много мъчно и не успявах да го скрия. Не виждах смисъл, а и беше по-силно от мен. После съм се опитвала да подтискам емоциите си, да се преструвам, да бъда дипломатична, обрана, да държа здраво юздите на настроенията си, да се нагласям спрямо обществените очаквания, да угаждам на хора. Истината е, че ми се получава. За кратко. После се тормозя, дискомфортно ми е, не се чувствам добре в кожата си. За мен това е като да си лицемерен, прикрит, фалшив. Аз съм емоционална. Точка. По-добре е да приема себе си такава, каквато съм, отколкото да изхабя много повече емоции и усилия, за да се променя. Паля се; хвърлям енергия в неща, които изглеждат глупави за някого; влагам старание, когато избирам и надписвам картичка по повод; събирам и пазя снимки; обичам да правя колажи; говоря много; коментирам разпалено; жестикулирам; щом се захвана с нещо, го правя както трябва, не обичам да претупвам. Но понеже съм емоционална и импулсивна, понякога недоглеждам, допускам грешки в дребните детайли, защото в главата ми ври и кипи. Понеже съм емоционална, обичам всякакви малки жестове, не си падам по грандоманските. Не обичам, когато някой се опитва да търгува с емоциите ми. Давам втори шанс и трети също. Но загубя ли доверие в някого, връщане назад няма. Опитвала съм, знам, че не е хубаво, но не става.

Да съм емоционална ми е и помагало. Зареждам се с положителни емоции от посещенията на рождени дни, сватби, кръщенета – спомените и снимките от тези празници са в състояние да оправят вгорченото ми настроение за дълго. Разходка сред природата, красивите цветове на есента, шумът на морските вълни ме изпълват с енергия. Много по-лесно усещам хората, намеренията им, не че го показвам винаги, но в крайна сметка не оставам излъгана, макар да съм се оставяла да бъда подведена. Когато нещо ме вълнува, не ми пречи да работя усърдно, да се старая, да дам най-доброто от себе си. Когато нещо ми е трудно, но съм мотивирана, намирам начин да го постигна. И обратното – ако не ме вълнува и не го желая истински, а ми е насадено, тогава намирам извинения.

Вярвам, че емоциите ни разболяват, но не умея изцяло да контролирам какво да достигне до мен. В днешно време се „проповядва“, че е по-добре да загърбим емоциите си и да използваме здрав разум. Аз вярвам, че ключът към щастието се крие в самите нас. Няма смисъл да се бунтуваме, да вървим срещу себе си. Истината е, че сме управлявани от емоции. Може и шесто чувство да е, инстинкт, вътрешен глас. Много често взимаме решения, водени от тези неща, казваме: „Така го усетих“

Припознавам се изцяло със следния цитат и понеже ме грабна и завладя, ви го споделям:

„Аз вече нямам търпение за някои неща, не защото съм станал арогантен, а просто защото съм стигнал до точка в живота си, когато не искам повече да губя време за това, което не ми харесва или ме наранява. Нямам търпимост към цинизма, към прекомерния критицизъм и изисквания от всякакъв вид. Загубих желанието да се харесвам на тези, които не ме харесват; да обичам тези, които не ме обичат и да се усмихвам на тези, които не ми се усмихват. Вече не прекарвам и една минута с тези, които лъжат или искат да манипулират. Реших да не съжителствам повече с претенциозността, лицемерието, нечестността и евтините похвали. Не се нагаждам към общото клюкарстване. Мразя конфликтите и сравненията. Вярвам в един свят на противоположностите и затова избягвам скованите и непоколебими в увереността си хора. В приятелствата мразя липсата на лоялност и предателството. Не се разбирам с тези, които не знаят кога да направят комплимент или да кажат окуражителна дума. Преувеличенията ме отегчават и ми е трудно да приема хора, които не харесват животните. И най-вече нямам търпение за хора, които не заслужават моето търпение.“ 

Хосе Микард Теиксейра

В бурни моменти, когато старото статукво вече не върши работа, новата посока все още не е начертана, а промяната е неизбежна, но нерешена, си припомням какво ми беше казала моята приятелка Хриси П.: „Гледай си семейството и да не ти пука за останалото!“ Така и направих – вгледах се, вслушах се, усещах…

Advertisements

2 thoughts on “Време разделно

Add yours

  1. Ти си едно страхотно емоционално момиче, за това имаш истински приятели и невероятно семейство, с което да се гордееш!

    P.S. цитата е готин,няма как да не го взема за общодостъпно достояние😉

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: