На море в.. Сандански?!

В началото на септември повторихме посещението в Сандански, защото всички в семейството сме очаровани от града. Сметнахме, че Стефан ще се чувства по-добре на такъв климат, отколкото на плажа на слънце, потящ се в количка или кенгуру, намазан със слънцезащитен крем, лазещ по пясъка. Сандански е близо, пътува се бързо и удобно. Не мога да подценя факта, че пътят с дете на 3 (почти) и бебе крие много клопки. Възхищавам се на родителите, които съумяват да преглътнат всички неудобства на по-далечните пътувания с толкова малки деца, чудя се къде намират такъв ентусиазъм, но на този етап преценихме, че не са за нас. Може би е егоистично, но това е и моята почивка под някаква форма. Не наподобява на такава в истинския смисъл на думата, но е разнообразие и отдих от рутината вкъщи. С Ники решихме, че вече ще ги наричаме ваканции. Заведохме Захари на море за първи път, когато беше на 7 месеца. Ние бяхме еуфорично настроени, а той не разбра какво се случва. Миналото лято (2015 година) беше на 1 година и 7 месеца, а аз – бременна в 3-ти месец, когато почивахме в Гърция. Пътят до там ни се видя твърде дълъг, а броят спирания – по-голям, отколкото здравият разум позволява. Но поне Захари вече разбираше и успя да съпреживее с нас. За сега отложихме дебюта на Стефан на морския бряг.

Докато оправяхме багажа за Сандански, Захари беше спокоен, въртеше се около нас, ангажираше се с различни дейности, дори помагаше – подавахме му нещо и му казвахме в кой куфар да го сложи. Не създаваше никакво напрежение. Стефан се забавляваше на пода с играчки – така е най-щастлив. Пътувахме нормално, децата спаха малко над час – любим момент в колата, мога да се отпусна, да пия кафе, да се наслаждавам на гледката и да прекараме качествено време с Ники. Тогава успяваме да си поговорим без да бъдем прекъсвани от молби за вода, музикални желания, постоянно променящи се претенции за позицията на щорите и т.н.

Главната причина, поради която харесваме Сандански, е климата – „въздухът тук е с най-ниско съдържание на алергени в цяла България и градът се слави като най-добрата естествена балнеолечебница в Европа за хронични заболявания на белите дробове и горните дихателни пътища“ (Сандански туристически справочник).

DCIM101GOPROGOPR0286.Освен това предлага всичко, от което имаме нужда и което харесваме, на една ръка разстояние. Басейните в хотела са минерални, има плитък детски, който се прелива в по-дълбок, както и по-голям външен, термален басейн. Ако времето е лошо или студено (твърде рядко в този сезон), на разположение е закрит, минерален басейн. В края на месец август беше извършена профилактика на басейните и с Ники бяхме доволни и спокойни.

Сутрин закусвахме между 7 и 8, след което се отправяхме на кратка разходка в парка за сутрешната дрямка на Стефан.

sandanskiseptember2016-56Към 10 часа се насочвахме към басейните. Да е близо до вода е всичко, за което жадува Захари. Имаше един разочароващ аспект на преживяването и това е прословутото запазване с небрежно метната хавлия. Най-неприятната част беше, че запазените шезлонзи (разбира се на първа линия и на най-слънчевите места) оставаха празни до обяд. А тогава е времето, когато повечето деца са във водата. Самите басейни бяха окъпани в слънчева светлина, но не и голяма част от шезлонзите. Наблюдаваше се следната картина – след дълги уговорки детето бива извадено от басейна и в яростна надпревара с времето за всяка секунда, родителят подсушава мокрото си отроче, след което скорострелно му обува сух бански, подсушава и косата му. Тук идва интересната част – вместо да го остави спокойно на слънце до следващото влизане, родителят е принуден да прояви изобретателност в търсене на слънчево петно, на което да разположи детето си, а той самият да стърчи до него, за да предотврати евентуалното му скачане в басейна.

Следва бърз обяд и време за сън. Следобедните часове изкарвахме отново в парка. Отправяхме се на дълга разходка, като задължителни спирки бяха нещо-с-вода и детската площадка в противоположния край.

sandanskiseptember2016-7

DCIM101GOPROGOPR0316.Бяхме в постоянно движение и сега истински ми липсва да сме навън, сред красива природа и естествени звуци или да подскачаме и плуваме във водата.

Вечеряхме в хотела на бюфет. Това е удобно по няколко причини – не се чака за приготвяне на храна (огромен плюс, когато сте с дете); храната е изложена, така че, ако покажете различните ястия и обясните от какво са направени, детето има шанс да избере друго освен картофи, паста и месо (в нашия случай); самообслужването е предимство, защото сервирането на вечерята зависи от вашето темпо. Неудобно е също по няколко причини – много хора; припряни родители, бързащи да заемат маса на терасата; боричкане, настъпване, предреждане около блок масата (храната няма да свърши); деца, които карат колела и тротинетки в ресторанта (сигурно съм старомодна, но за мен това е недопустимо).

В Сандански посрещнахме именния ден на Захари, изпълнен с разходки и закачки по живописните алеи на парк „Свети Врач“.

sandanskiseptember2016-92За часовете преди вечеря бяхме планирали изненада – разходка с влакче из парка. Когато влязохме в парка, го видяхме да чака на началната спирка. Избързахме, само за да разберем, че няма свободни места. Трябваше да го изчакаме да се върне, а Захари не прояви никакъв интерес към него, дори напротив – искаше да отидем в обратната посока и да се качи на „волана“ – онези ужасни поклащащи се детски коли, които пеят, след като пуснеш едно левче. С леко помрачено настроение зачакахме завръщането на влакчето и предусещахме развръзката на събитията..

Не просто не се качихме, а Захари се разплака и през сълзи обясняваше и оживено жестикулираше: „Без на влакчето, бееез!“. С Ники се спогледахме и преценихме, че няма смисъл да го напъваме – това беше специалният ден на Захари, а и следващият път сигурно сам ще пожелае да се качи.

DCIM101GOPROGOPR0347.В крайна сметка се насочихме към „волана“, като преди това се отбихме до Къщата на Баба Яга. Трябва да призная, с голямо задоволство, че в този град е помислено за децата и са инвестирани средства за създаването на площадки и съоръжения, поне в централната част. Сандански, благодарим за гостоприемството и със сигурност ще се завърнем някой ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: