Августовско

Последните десетина дни преминаха доста драматично за нас. През седмицата след Боровец, Стефан вдигна температура, която не свали около 30 часа, макар да му давахме Нурофен по схема. При консултацията с педиатъра не се установи наличието на други симптоми. Ден след това се появиха сополи, а на по-следващата нощ – лаеща кашлица (доста притеснително звучи, особено когато се прояви при бебе). Междувременно аз се чувствах отпаднала и ме болеше гърлото. Изкарахме ужасна събота и в неделя сутринта отидохме на спешен кабинет. Оказа се, че съм с гнойна ангина. На мен изписаха антибиотик, а на Стефан – сироп за кашлицата и капки за хремата. Захари беше добре и посещаваше ясла до сряда. В четвъртък нямаха вода в ОДЗ-то, а в петък сутрин беше с леко повишена температура и го задържахме вкъщи. Изписаха му поредния имуностимулатор. Вече спрях да имам вяра и в традиционната медицина и в хомеопатията – прибере ли се оклюмал от ясла, знам, че ни очакват 7-10 дни на упорити, гъсти сополи, неистова борба за промивка на носа, раздразнение, липса на апетит, чести капризи и вероятно заразяване на друг член от семейството.

august2016-22

Не зная дали „ужасните 2“ са преминали, но Захари е в много сладък период. Все повече се заиграва сам, създава си ситуации, измисля си сюжет (обикновено е нещо видяно, което доразвива), пресъздава диалози. Говори все повече и включва нови думи и фрази, а не заучени от нас, които е пожелал да му повтаряме и обясняваме. Преди, в речта му откривах моя фраза, изказа на Ники или на някоя баба/дядо, а сега обогатява изреченията си. Водим комуникация, имаме си другарче, разказва ни как е минал денят му, какво го е впечатлило най-много, изразява желанията си по-осъзнато, шегува се, имитира, заиграва се с интонацията на гласа си, прибавя физиономии, знае кога и как да постигне онова, което иска. Впечатлява се много от готвене и чистене. Моли да му дадем фурната за хляб и смесва въображаемите съставки вътре; иска тигана и приготвя бананови палачинки; разказва как включва щепсела на тостера в контакта, светва една лампичка и загравя, а когато светне другата лампичка, значи вече е готово и не се пипа, защото е много горещо и може да се опариш. Или отива и взима една малка лопатка с метличка и започва да чисти.

Стефан лази от месец и се придвижва доста успешно из пространството – набира се на ръце, повдига торса си и се избутва с крака. Освен това се превърта от гръб по корем и обратно и така е още по-бърз. Вече проявява интерес към легото и щом го забележи на пода, се насочва стремително към него.

Като компенсация за здравословните неразположения, изкарахме приятен и забавен уикенд със семейство и приятели. В събота се видяхме с кума ни, който е в страната за кратко. Темите и събитията за обсъждане, случили се от последното ни виждане, няма как да бъдат обхванати за 2 часа, но такава е съдбата на емигриралите.

29096406006_82b462624a_o

August2016-47

В центъра се засякохме и с бащата на Ники. Захари беше особено развълнуван от тази връхлетяла го случайност.

28507227094_fb0e8722cb_o

Вечерта завърши в един от кварталните пясъчници за ужас на голяма част от родителите, които не позволяват на децата си да играят в тях. Да, мръсно е, но следим да не си бърка в устата/очите с пръсти, след като приключи с игрите го изчистваме с мокри кърпи и първото нещо, което правим след като се приберем, е да го вкараме в банята, за да измие ръцете си и да облече чисти дрехи. Не е здравословно да бъде ограничаван навсякъде и за всяко нещо, а ние определено налагаме доста правила.

28842438290_f485f4a4a4_o

В неделя направихме още един успешен експеримент от серията „в ресторант с деца“. Преди да влезем за обяд, се отбихме на една детска площадка в съседство, където Захари да изразходва част от енергията си. В заведението нямаше тичане между масите, викове и кризи. Захари изяви желание да хапва пиле и го изчака сравнително търпеливо. Успях да нахраня Стефан и никой от тях не заспа в колата обратно, което е добре – винаги се съобразяваме да сме вкъщи за следобедния им сън (поне на Захари, който отказа да спи навън още като бебе на 8-9 месеца). На тръгване, в колата, Хари сподели: „Беше много приятно! Пак да дойдем.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: