Премеждия през уикенда

В петък още не бяхме сигурни дали искахме да пътуваме до Боровец. Имахме няколко идеи за уикенда, но пропаднаха и с Ники решихме, че поне можем да се спасим от жегата. Междувременно приготвих зеленчуковите и плодовите пюрета за Стефан, за да не готвя там. Не ми е самоцел, макар да знам, че така са по-пресни, но на този етап Стефан ги изяжда с апетит, докато при готовите купешки проявява претенции. Често се случва да не ги изяжда и да дохранвам с мляко, което обезсмисля заместването на цяло хранене. Този път проверихме няколко пъти дали сме взели всички документи и ключове, за да не се наложи да се връщаме. Разбира се, отново имаше забравени неща и това беше камерата на бейбифона. Но иначе прилежно бях прибрала монитора и зарядното. Така или иначе се справихме и без него, но все пак ;).

По път, като седящ до шофьора, отговарям за музиката в колата. Позицията се оказа много оспорвана със Захари. Ники беше подготвил плейлисти в Spotify и аз трябваше да избирам от тях. След като чухме тази песен Захари искаше „да чуе пак мелодийката“ (от 01:14). Слушахме я 3 пъти един след друг, след което се договорихме да я пускам през песен (една за нас, една и съща за него) и постепенно промъквах по още песни за нас преди неговата. Това ново предложение се изкачи директно на върха на класацията му, като измести „If love was a crime“ на Поли Генова (предпочита да гледа живото изпълнение от Евровизия и се опитва да имитира танца). В настоящето му топ 5 са и африканската версия на „Paradise“ на Coldplay – „Peponi“, изсвирена от The Piano Guys (чуйте я тук) и това невероятно изпълнение също на The Piano Guys. От класацията изпаднаха „A sky full of stars“ и „Paradise“ на Coldplay.

Спряхме до Billa в Самоков. Ники влезе да купи няколко неща набързо, а аз изкарах Хари, за да се разтъпче малко. Секунди по-късно Стефан направо изпищя. Беше силно, жално и не спираше. Докато обикалям колата, за да стигна до Стефан, Захари вижда огромна пързалка, част от още по-голям парк, който се изгражда в момента в съседство. Захари, естествено, желае моментално да отиде там, но е затворено, а той отказва да го проумее. Стефан плаче и трябва да го успокоя, като позиционирам Захари на безопасно място. Връщането в столчето не е опция. Сещам се, че съм подготвила нарязани праскови в кутия, за всеки случай, затова слагам Хари на шофьорското място, отварям му кутията и се заемам със Стефан. Такива ситуации са ежедневие, но всеки път се чудя как да постъпя – Стефан е малък и все още се налага да го гушна като минимум, за да оправя нещата. На Захари вече мога да обясня и той да ме разбере, но това не означава, че ще спре да иска онова, което е набелязал. Трудно ми е да степенувам нуждите им и обикновено се мъча да ги удовлетворя едновременно, което рядко се получава (преди най-често помагаше да кърмя Стефан и да чета приказки на Захари, но потребностите на Стефан отдавна не се изчерпват с хранене и гушкане). Да, Захари е по-голям и трябва да може да изчака повече, но не е чак толкова голям, колкото ситуацията на „голям брат“ го изисква. В крайна сметка и двамата се учат на търпение постепенно, но нито единият не е виновен, че има по-малък брат/е второ дете и ние родителите трябва да отработим ситуациите и да помогнем и на двамата, за да съумеят да изградят и запазят силна връзка по между си. Захари не е така припрян и критичен всеки път и успява да ме изненада с реакциите си понякога – пораства явно. Понеже Стефан не спираше да плаче с цяло гърло се наложи да го извадя от столчето, но пък беше потен, а навън духаше, затова го сложих обратно и така 2 пъти и тотално игнорирах Захари. Изведнъж се опомних и си представих бутната кутия и разпиляни парченца праскови по седалката и пода на колата, но когато погледнах видях, че Захари е сложил капака и я е оставил на подлакътника, за да не му пречи :))).

Стефан остана неспокоен и приплакваше до Боровец, а и след като го приготвих за сън се наложи да му отделя повече внимание, за да заспи. През нощта Захари ни събуди плачейки, защото не успяваше да отвори новото си шише за вода.

В събота утрото беше по-мъдро от вечерта и бяхме с нови сили и свежо настроение. Докато се оправяхме след закуска, Стефан заспа (около 9 сутринта) и аз останах с него, защото номерът с прехвърлянето от легло в количка и обратно вече не работи при него. И ако го събудя не заспива навън, дори да обикалям с количката без да спирам. Така че Ники и Хари излязоха, и след като Стефан се събуди и му дадох попара, се събрахме отново. Междувременно си припомних колко много може да се омаже едно дете с хляб и сирене ;). Намерихме една закътана полянка (или по-скоро Захари ни заведе до нея) с дървено люлеещо се конче и красиви люлки с пейки. Имаше и оставени топки и монтиран мини кош, така че изкарахме доста време там.

borovecaugust2016-20

28541309270_f85bcddef2_o

BorovecAugust2016-16

28541322710_00b0880039_oЗахари отново заспа по-късно следобяд (така е почти винаги, когато е на различно място и е имал вълнуващи преживявания), така че го събудихме малко преди 17:00 и направо излязохме навън, за да бъдем на чист въздух колкото се може повече.

28210791393_a2a4c839a4_o

28541335640_698ee4e977_o

BorovecAugust2016-71Хари беше супер изморен, отказваше да ходи сам, искаше да си почине малко и след като се прибрахме забелязахме, че е по-топъл от обичайното. Малко след това се появиха и сополи. Изкъпахме ги набързо, но Захари отказа да вечеря. Поигра си и малко повдигна духа си.

28210805583_e9ec846a17_oПрез нощта отново ни събуди този път с падането си от леглото на земята по очи. Стефан спа неспокойно и се буди 1-2 пъти. На сутринта решихме да се приберем преди обяд, а не след това, заради понижения тонус на Захари и притесненията ни за здравето му. От миналата година избираме да пътуваме, когато Захари е буден. Ако пътуваме, когато е времето му за сън, той спи само около 40-60 минути, вместо обичайните поне 2 часа, в резултат на което е кисел, изнервен и ни излиза през носа. Стефан заспа в колата, но Захари беше изключително раздразнителен и не спря да мрънка почти през целия път – искаше да стане, да си почине малко, да се прибере вкъщи, да отиде в София, да си легне на възглавничката с одеалце. На обяд отново не пожела да се храни, с изключение на няколко парчета праскова и малко фреш от портокал. Заспиването беше същински кошмар – въртеше се, пееше си и в един момент започна да плаче. Редувахме се двамата с Ники да ходим в детската и да се опитаме да го успокоим. Казваше, че му се плаче и спираше за малко, когато го галехме, след което продължаваше. Не каза дали го боли нещо. Още от събота вечер му бяхме дали да пие витамини и прочиствахме носа му. Заспа много трудно и чак след като Ники се сети и му пусна да слуша песента от пътуването няколко пъти. След като се събуди беше много по-добре. Хапна и излязохме в квартала. Заведохме го на някои от местата, за които говореше през цялото време в Боровец и остана много доволен. Надявах се Стефан да заспи, защото беше буден от 12:00 часа, а на този етап повече от 4 часа бодърстване за него, го превръщат в малко кисело човече. Така и не се получи да заспи навън, а чак след пюрето и ваната, в 19:30 (след 7 часа без сън)! Докато оправях Стефан, Ники и Хари бяха на терасата и изведнъж заразителния смях на Захари секна и бе заменен от силен трясък и оглушителен рев – директен, челен сблъсък с ръба на дървената ни пейка.

31719353215_66041844ef_o

Излишно е да коментирам, че след като сложихме и Захари да спи, с Ники се размазахме на дивана. След такова бягство от ежедневието се замислям защо въобще ни беше да тръгваме и ентусиазмът за предстоящите ни пътувания рязко спада.

Не съм от майките, които само ще се хвалят с децата си. Разбира се, че съм горда с постиженията им и ги обичам безкрайно, но това не означава, че подминавам проблемите и толерирам всичките им изблици и капризи. Смятам, че и четиримата трябва да се научим да живеем един с друг. Пиша тези постове за наш спомен – лошото лесно се забравя и остават само усмихнатите снимки. Но аз искам да помня и тези мигове, защото покрай хубавото има и много тегаво. Искам да помня какво ми е коствало, защото много малко от нещата във възпитанието на децата, са се получавали просто така. Искам да помня какъв път сме извървяли заедно, за да продължаваме да се развиваме и обогатяваме взаимно! Искам да помня и малките детайли в процеса на изграждане на характера. Като малката розова клечка, която Захари намери на земята в Боровец, взе я и се привърза към нея, наричаше я „боклучето“. Разбира се, измихме я старателно. Накрая, малко преди да се удари в пейката в неделя вечер, сам пожелал да я изхвърли. 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: