Емигриралите

Това е една толкова болезнена тема за голяма част от българите. В повечето семейства има някой брат/сестра, братовчед, чичо/леля, дете, внуче, които са емигрирали. Дали са били обидени на България или са били в безизходица и просто са избягали? Или са имигрирали в конкретна държава с ясно поставени цели в главата си? Това, за нас останалите тук, е без значение. Причините са толкова различни, колкото и хората. Всеки е свободен да търси своето щастие. Това не е гневно обръщение.

Изпращали ли сте близък човек на летището? Не на екскурзия, не на почивка. Разделяли ли сте с някого, който заминава някъде по света, за да започне и създаде свой живот там? Не е приятно. Направо е отвратително! Трябва да си хем положително настроен, да вдъхнеш сили и да окуражиш другия, хем да потиснеш напиращите сълзи. Мъчно е. За всички. И за този, който заминава и за този, който остава. Нека не го сравняваме.

През последните години много от най-близките ми хора заминаха. Броени дни преди брат ми и съпругата му да посрещнат първородния си син в Ню Йорк, няма как да не бъда изключително емоционална по толкова много линии. През по-съзнателната част от живота ми, изпращах на летището твърде много скъпи хора – брат ми, единствената ми първа братовчедка, една втора братовчедка, най-добрата ми приятелка от гимназията и наша кума, кумът ни (кумовете ни не са двойка в живота), сестрата на съпруга ми заедно с племенниците ни, негов първи братовчед.. Това са много хора! И знам какво ще кажете – те са започнали от нулата и са били там сами, без нито един от близките си хора. И това е така. Не го омаловажавам. Просто излагам историята от моята страна. Аз също имах своето ново начало. И също трябваше да намеря нови хора в живота си. Това не е лошо – излизаш от комфортната си зона, ставаш по-гъвкав, адаптивен. И все пак, липсата е съществена и тези хора не могат да бъдат заместени. Как се свиква да живееш без тях? Не се свиква. Ще кажете: „Светът е едно голямо, глобално село.“ Това е така и не е така. Животът се случва тук и сега. Всеки рожден ден, имен ден, Коледа и Великден, празник, всяко планиране на почивка, прохладна лятна вечер на терасата или уютна зимна вечер до камината започват с желанието, с нуждата да споделим този момент с тях. Модерните средства за комуникация помагат. Да, има ги и тях. Организирали сте невероятно парти, поканили сте близки и приятели, гледате колко е часа, пресмятате колко е часа там, където искате да се обадите. Звъните. Чувате се, виждате се. Много е шумно, излизате на терасата, на улицата, разменяте няколко реплики и затваряте, защото трябва да се върнете при гостите си. Същото е като да сте заедно, нали?

Понякога близките се прибират в България. За няколко дни, за 1 седмица. Но през това време имат да свършат толкова много неща, да се видят с толкова много хора, че всяка минута е разчетена и рядко остава място за спонтанност. И други чакат да ги видят, да ги прегърнат, да изпият едно кафе, една чаша вино. Как се свиква с това? Как се свиква с мисълта, че не можеш да ги поканиш на обяд в неделя, че не можете да отидете на излет в планината, че не можеш да заведеш племенниците си на кино, да им купиш сладолед? Защото те просто не са тук. А връзката с първите братовчеди е особено специална. Но нашите деца едва ли ще успеят да я създадат. Захари вече има ясни спомени от първите си братовчеди, иска да разглежда общите им снимки, пита за тях, разказва как иска да ги хване за ръчичка и да ги заведе на някое от любимите си места. Иска да ги види, да ги поканим да си играят. Концепцията, че не живеят в тази страна и са много далеч, трябва да летим със самолет, за да ги видим, му е твърде чужда и непонятна. Чува, слуша, знае, че самолетът отива при братовчедите му, но после отново моли да ги види. Свързваме се с тях, вижда ги и ето тук се сблъскваме с основния проблем, който тормози и мен – иска да ги гушне… Как се свиква с това?!..

Мога само да се надявам да сме живи и здрави, да живеем в спокойни и мирни времена и да изкарваме достатъчно, за да си позволяваме по-чести срещи.

26696648313_d07a2b055a_o26723184343_9999378563_o 1929408_66102879301_3688532_n 27252509401_7c9a67c17e_o august2016-111

Advertisements

2 thoughts on “Емигриралите

Add yours

  1. Хмм, интересно – хем истинно, хем доста тъжно но будещо доста размисли! Браво, продължавай напред!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: