Забавачка в Боровец

От известно време правехме планове да отидем до Боровец с едно приятелско семейство с дете. В петък сутринта, на Еньовден, Захари се събуди доста кисел и твърдо решен да съсипе и нашата сутрин с постоянните си изисквания за дрехи, но много бързо го разсеях, като му припомних къде отиваме вечерта.  Някак успя да се съгласи да облече чиста тениска (едни от любимите му бяха за пране, а и не може да носи 3 тениски постоянно). Следобяд Ники отиде да вземе Захари от ясла. И когато го извели, първите му думи били: „Отиваме на Боровец!“ Когато се прибраха, голяма част от багажа беше в коридора, но ми оставаше да прибера някои от бебешките принадлежности, които ползвах до последно. Завъртяхме се за малко вкъщи (взех ли дъската за тоалетна чиния за Хари, стерилизатора на Стефан). Захари започна да нервничи – искаше час по скоро да тръгнем, хленчеше до вратата и си говореше сам: „Отиваме на Боровец! Не, не може! Оставаш вкъщи.” В крайна сметка Ники го взе със себе си до колата, докато правеше курсове надолу, за да го разсее и за да ми даде шанс бързо и стегнато да събера останалия багаж. Качихме сме в колата и изпитахме онова приятно чувство – хайде вече да се отпуснем и да се наслаждаваме на уикенда.

Ники избра маршрута през Железница, за да избегнем трафика и задръстванията. Тъкмо минахме гадния участък с много завои (след Бистрица) и изведнъж Ники ме накара да проверя дали сме взели документите от колата .. Не бяхме! Хайде обратно! Захари веднага реагира:„Прибираме се?!“- със супер жален глас. Върнахме се, взехме ги и пак към Боровец. Беше 18:40, минаваме през Околовръстното (на децата им прилоша от завоите) и попадаме в зверското задръстване пред Арена Младост. Изминахме разстоянието от светофара за Бизнес парка до ОМВ в началото на Самоковско шосе (малко над 2 км) за 30 минути. В този интервал Стефан е буден и плаче, върти се, нервничи (а той винаги е спокоен в колата) и часът му за хранене е минал. Захари също огладнява. Аз постоянно се обръщам назад, извивам ръце и го играя сервитьор, аниматор и джубокс. Подавам шишета с вода, давам залъгалка на Стефан, предлагам нова играчка на Захари, черпя го със солети, пея детски песнички. Спираме на бензиностанцията, нищо че тъкмо сме се измъкнали от града и започва реалното пътуване. Вдигам Стефан от столчето и гръбчето, косата, тениската му са мокри. Къде да го нахраня – навън на шосето, където вече духа вятър или вътре на климатик (липсващата съставка за перфектната настинка)? Винаги нося резервни дрехи за Стефан в чантата от количката. Уви, не и този път – използвала съм ги и съм забравила да сложа нови. Трябваше да отваряме багажника и да търся в куфара – много мразя, когато това се случи. Остава само да опъна един чаршаф и да завъртя търговийка. Научих си урока. Но толкова неща трябва да се предвидят за път с две малки деца, че му изпуснах края. Децата хапнаха и потеглихме отново.

С всички тези спирания, пристигнахме след 21:00. Имаше лек смут в началото – в апартамента, в който отседнахме, трябваше да се включи газово котле, за да имаме топла вода, но инсталацията не заработваше. Вече правех планове как лягаме да спим, утре ставаме и си тръгваме, но Ники доля вода и реши проблема.

Този уикенд в Боровец се провеждаше фестивал „Магията на Рила планина“. В събота сутрин изчакахме да се вдигне мъглата, Стефан да се събуди от дрямката си и се отправихме към сцената.

borovecjune2016-4Захари седна на стълбите на хотел „Рила“ и не искаше да тръгва – заплениха го народната музика и носиите на танцьорите.

borovecjune2016-14

borovecjune2016-19Когато се насити, обиколихме курорта. Боровец не е много голям и няма кой знае какво за правене. Но точно това му е хубавото – просто да бъдеш сред природата. Въздухът е чист, спокойно е, близо е до София и се пътува удобно и бързо. За три малки деца на различна възраст – 2 година и 8 месеца, 1 година и 5 месеца и 6 месеца е достатъчно само да бъдат навън и да лудуват. Отидохме до пистата и след това се прехвърлихме на една полянка в съседство. Там Захари и Сирма се гонеха, въргаляха се по тревата, падаха в една бабуна, разглеждаха един мравуняк и така, докато стана време за обяд.

27370505213_506b6e2936_o

borovecjune2016-41Получи се перфектно, защото съумяхме да напаснем часовете им за следобеден сън и така бяхме всички заедно. Следобяд поехме към стария център на Боровец по доста обиколен маршрут. Там се гонихме, снимахме и намокрихме край този фонтан. Сирма и Захари бяха във възторг. Под определен ъгъл се виждаше и дъга от водните пръски и пречупената светлина.

borovecjune2016-61Вечерта премина сравнително спокойно. Ние родителите се опасявахме как точно ще успеем да приспим децата и дали няма да си пречат, ако се събудят през нощта. Все пак стаите не са големи, стените са тънки, а двете спални са една до друга. Сирма се събудила, но никой в нашата стая не я беше чул. След полунощ, Захари се разбуди и извика – изплаши се от тъмното (бяхме забравили да оставим светната лампа), при което успя да събуди и седмина ни. Бързо успокоих Стефан, но Хари не можа да заспи около час.

В неделя преди обед се разходихме в Царска Бистрица. Обожавам това място – живописно, уединено, поддържано. Вървя и се зареждам, спирам се на всеки 4-5 крачки, за да се насладя или за да обслужа някое от децата ;-).

Следобяд Захари не заспа до 14:30 часа – беше много превъзбуден. Затова набързо събрахме багажа и се качихме в колата, като оставихме лъкатушещия път да си свърши работата.

До нови срещи, Боровец!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: