Роден за баща

Николай посрещна поредния си рожден ден, който тази година съвпадна с Деня на бащата (всяка трета неделя на юни). В България този празник не е особено популярен, но намира своите привърженици. Не съм „ЗА“ сляпото приемане на всички чужди празници и внедряването им в нашата култура. Вижда ми се безхарактерно. Но в свят, в който еманципацията е въпрос на лично достойнство за все повече жени и е мерило за обществения им успех, ролята на мъжа като баща изпъква и малко признателност няма да е излишна. Затова шапки долу за всички татковци, които взимат дейно участие в отглеждането на децата си! Като майка на две момчета, съм благодарна, че съпругът ми се ангажира във възпитанието на синовете ни, защото макар да са още малки, знам, че ролята на бащата и неговият пример са неща, които не мога да компенсирам, колкото и да се старая. В нашето семейство аз съм по-строгата към децата. Ники също спазва режима им, но му се получава отвътре, определено има добър подход и в повечето случаи умее плавно да премине от игра към по-сериозна дейност.

Двойният празник отбелязахме с време прекарано заедно. Всеки ден е добър ден на инвестираме специално време в банката на емоционалното развитие на децата. Това не означава, че ги оставяме да правят каквото пожелаят или им купуваме всичко, което поискат. Просто оставяме настрана всички други занимания и сме ексклузивно с тях. А за мен това е изключително трудна част! Една от най-големите ми вътрешни борби е свързана с това да приема спокойно, че когато съм с децата не съм независима и не мога да разчитам изцяло на себе си. Всичко е възможно с деца, но се изисква гигантска доза търпение и доволно повече време. Едно елементарно отскачане до магазина отнема поне 20-тина минути, вместо 5. Захари вече се ориентира отлично в квартала и знае в коя посока са любимите му места. Прекарва колкото време му отпуснем в съзерцаване на работата на светофара и движението на трафика; на всяка детска площадка играе на определени съоръжения и си има предпочитана пързалка и пясъчник; знае къде са аптеката и супермаркетът, от които пазаруваме най-често, всички подземни гаражи по всеки от различните ни маршрути, омразният му фризьорски салон, в който Ники го води през няколко месеца и е невъзможно да го заблудя и да минем от друго място, ако бързам. Обикновено, когато излизаме имаме и някаква „мисия“ и това включва отиване до аптека, офис на Еконт, поща, магазин. Стефан и Захари все още са на твърде различна възраст и режимите им в голяма степен се разминават, което ме кара да бъда по-припряна в опит да създам комфорт и на двамата, но и да успея да свърша работата, за която съм излязла. Затова през уикендите се възползваме, че съотношението родители:деца се изравнява и се стремим да прекараме сутринта и преди обеда в парк или пешеходна зона, различна от квартала. Така направихме и на рождения ден на Ники. Децата са малки и си искат своето. За Захари рождените дни се състоят в това, че има торта, палят се свещи, които се духат и се пее песничката. Нямаме грандиозни планове за празниците си – просто да сме с децата на този етап е достатъчно.

Избрахме градинката около Народния театър, защото предлага бонус за Хари – фонтан! Има и обновена детска площадка, на която като цяло той се задържа твърде малко, но е добре да присъства в обиколката. В района има и възможности за обяд навън, след което потегляме вкъщи за следобения сън на децата.

BDJune2016-3

BDJune2016-16

Вечерта направихме барбекю на терасата със семейство и приятели, в тесен кръг. Храната сготвихме сами, а тортата беше домашна.

image.jpeg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: