Има дни, в които не върви

11-ти май, сряда, ден пореден.. Днес е един от онези дни, в които не върви. Снощи режимът на 5-месечния Стефан вървеше добре. Последното му хранене беше в 21:00. Малко след 22:00 се разплака, така неутешимо, че се препотих няколко пъти. Бързам да го утеша, плаче в просъница, не искам да се разбужда, не искам да събужда Захари. Не иска да яде, не иска да пие вода, не иска залъгалка, не спира да плаче, докато го гушкам, сменям десетки позиции, Ники е пристигнал, прилага неговите изпитани техники – нищо! Голяма работа, бебе е – плаче, какво му се впрягате?! И ще бъдете прави, ако си го мислите, но потопени в тази ситуация, единственото, което искаме е да спре да плаче, защото видимо изпитва дискомфорт, нощта наближава, а ние се нуждаем от своята доза сън. За да се успокоим, започваме да търсим някаква логична причина – памперсът му е пълен – сменям го, няма промяна; може да е още гладен, опитвам, но не иска и плаче още повече; о, сигурно са зъби, той е на 5 месеца вече, да, това ще да е! Дали пък не го боли коремчето? Имаше емоционален ден, обърна се по корем за първи път, може би незрялата му нервна система му играе номера…може би.. След 40 минути спира да плаче, напълно изтощен, докато ние само на ръце не сме ходили.

Същото се повтори след един час, а в 01:00 „голямото” ми дете (на 2 години и половина) се събуди с плач и искаше още вода (драма, драма). После в 3:30 Стефан беше гладен. Нахраних го и легнах. В 6:30 отново се събуди с плач, не искаше да яде, но не спираше да плаче. След такава нощ дневната прилича на бойно поле – полуизпити шишета с мляко стърчат на холната маса, капачките им са захвърлени настрани, възглавниците на дивана са разбутани, на кухненския плот изваден Нурофен чака в бойна готовност.

24538843604_482fa5e394_o.jpg

Междувременно Ники се опитва да оправи Захари за ясла и себе си за работа. Тази сутрин трябва да заведа Стефан до лаборатория, за да му вземат назофагиален секрет. Правя всичко възможно да го нахраня, но в продължение на 30 минути се дърпа и опъва. Преустановявам, оставям го да се забавлява в шезлонга, а аз отивам да си направя това кафе, преди загрялата кафе машина да експлодира. Стиснал здраво устни, Стефан продължава да отказва млякото и решавам, че не е гладен. Отиваме до лабораторията. Но първо да изтегля пари.

Най-близкият банкомат по път не работи. Следващият по-близък, на двойно разстояние, но в противоположната посока и по стръмна улица, също не работи днес. Вече започвам да мисля, че има някаква конспирация срещу мен и се чудя дали и още по-далечният ще свърши работа. Ще се пробвам, и без това загубих 20 минути в обикаляне на квартала. Работи! А сега обратно до лабораторията. Оттам ни връщат – не взимали секрет от нос на бебета, само педиатърът правел това. Хубаво, само че нашият днес е следобяд на работа. Поемам дълбоко въздух, усмихвам се на жената, благодаря и обещавам да се завърна утре. По пътя обратно Стефан заспива. 9:30 минава, той все още не е ял.

Набрала съм инерция и решавам да проверя дали случайно от НОИ не са ми превели забавеното обезщетение. Не! По същото време, жената, с която родихме в един и същи ден и деляхме болничната стая, ми пише по същия повод. Плащане няма и при нея, но тя е взела нещата в свои ръце. Въоръжавам се с цялото си останало търпение и звъня на националния телефон на НОИ. Ако ви се е случвало, знаете за какво говоря, поне 10, по-реалистично е 15-минутно изчакване за връзка с оператор. Милата жена отсреща проверява и се оказва, че имам забележка! При подаване на молбата ми, работодателят е допуснал грешка при изчисляване на дните отпуск по майчинство. Плащането е спряно, но нито е изпратено писмо до работодателя, за да прегледа и корегира нещата, нито тази забележка е отразена в системата по някакъв начин, така че да мога да я видя, посредством персоналния си код, и да реагирам. Приказно! Едва 10:30 е.. А и това време навън, какво му става, няма ли да спре да вали и да се стегне най-сетне, 11-ти май е все пак..

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: