Дневникът на една рожденичка

Не дочаках да посрещна рождения си ден от предишния. Имам бебе на 4 месеца и дете на 2 години и половина – леглото е моят спасител и всяка вечер се стремя да си уредя среща с него колкото може по-рано. Преди 23:00 е перфектно! Няма да чакам още час в тиха и спяща къща. Не, утре ще му се насладя, нали утрото и без това е по-мъдро ;).

Бях събудена от чуруликането на Стефан в 6:00. Не се оплаквам, можеше и да е 5:00.. 6:00 е един приличен час за ставане, нали? Влязох бързо в детската стая, грабнах Стефан, за да не събуди брат си. Късно.. На излизане чух „Мама?“, – „Много е рано, заспивай!“, отговорих. Не знам дали заспа, но си лежеше кротко и тихо в леглото, докато нахраня бебето. Стефан заспа, отидох да оправя Захари за ясла. Изпратих ги с Ники и се заех да довърша така жадуваната глътка кафе. Успях да се измъкна от пижамата си малко след 9 сутринта – оправих си косата, старателно положих богат слой коректор под очите и се заех с отново будния Стефан. В „игри и закачки“ стана 12:00 – режимен момент за хранене. След него се захванах с приготвленията за излизане. Щях да прекарам следобяда в парк с приятелка и нейното бебе. Сложих Стефан в столчето за колата, столчето върху шасито на количката, а в ръка държах коша за новородено от количката. След продължително пътуване в бавния ни асансьор и отваряне на няколко врати с крака и лакти, бяхме във входа. Оставих коша за новородено във входа, с прилежно написана бележка и молба да не бъде изхвърлен или използван като кофа за отпадъци. Отидохме до паркинга, взех колата, настаних Стефан и отидохме обратно до блока, за да вземем коша. Чакаше ни, където го оставих и нямаше следи от плюнки :). Времето в колата беше като подарък – успях да върна 3 пропуснати обаждания /поздравления за рождения си ден. Едно след друго (с handsfree разбира се)!

Паркирах на хубаво и удобно място и се срещнах с моята приятелка. Разхождахме се, бъбрихме, наваксахме. Беше приятно и крайно недостатъчно. Но поне се случи! Ядохме мъфини, купих си 1,5 л вода за 3 лв (скъпичко ги дават, хванаха ме неподготвена).

Вечерта премина стандартно и доста бързо – малко игри, вечеря, къпане на деца и други битови задачки. Утре ще е друг ден от живота на 28-годишната Нина..

Advertisements

One thought on “Дневникът на една рожденичка

Add yours

  1. Нинче, колко си пораснала!? Пък аз те помня точно като на снимката по-горе. 🙂
    Четох с интерес и малко тъга, защото всичко ме връщаше към времената, когато аз бях на твоята възраст и аз с две дечица и подобни проблеми! Да, трудно е да се справяш физически, но всички усилия си струват дори само за да чуеш думичката мама!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: