Loading… Mom

Станах майка на 25 години! Сблъсках се с много предразсъдъци, докато бях бременна и с още повече след като родих. Чух какво ли не: „Много си млада, за къде бързаш?“, „Грешка ли стана?“, „Е, защо не си поживя още малко?“, „Деца ще гледат деца!“… Щом се отнася до деца, всеки има мнение и държи да го изкаже. Темата за децата винаги ми е била интересна и често търсех информация за отглеждането им. Имах стратегия и план за действие още преди да забременея. Бях спокойна и очаквах момента, в който ще ми се случи. И то се случи.

И тогава осъзнах, че майка не се става за няколкото часа, докато трае раждането, още по-малко в 9-те месеца очакване, че тепърва ми предстои да разбера какво е да си родител, че ученето ще е взаимно, отговорността – огромна и моя/наша. За радостта от майчинството – нямах ясна представа тогава, сега, след 2 години и 5 месеца и две деца, знам, че тя е в малките неща, в мигове от ежедневието, в закачлив поглед, ехтящ смях, спонтанна прегръдка и нескрит ентусиазъм, четящ се в детските очи, при всяко отвоювано умение. Грижите не ме притесняваха, безсънието понякога, и макар Захари да си поспиваше добре, умората и нощното ставане не са ме подминали. Самонадеяно и арогантно, това което ме подразваше бяха нежеланите мнения и непоисканите съвети. Исках да вървя по своя път, да го утъпкам хубаво, да допускам грешки, но те да са мои, да се поуча от тях. Така неусетно Захари вече не беше бебе, а дете. Дете, със собствено мнение, идеи, виждане.

Ziggy1stBD-104

Тогава настъпи промяната! И разбрах, че да гледаш бебе не е като да гледаш дете. С прохождащо реалността е друга. Срещу теб стои човек, чиито желания и пориви искаш да уважиш, чиито интереси да задоволиш. Но искаш и да го възпиташ, да му покажеш как да гледа на живота. Ако трябва да опиша майчинството с една дума, то за мен тя е „предизвикателство“. Ежедневно! В бебешкия период, до малко след 1 годинка, не е имало нещо в развитието, което да ме изненада, шокира или стресира. След това вече мислех, че знам какво е да имаш дете и как се отглежда то. Но пред мен се откри един нов свят и предизвикателството се състои в това да съхраня себе си, да остана вярна на идеалите си, да възпитам разумен и самостоятелен млад човек, като съумея да не прекърша индивидуалността му. Може би оттук идва сложността за мен – твърде много мисли…

Междувременно семейството ни беше на път да се увеличи! Бях щастлива, въодушевена и леко притеснена. Вече не се дразнех на съветите. Даже сама ги търсех :-). Един от тях се загнезди в съзнанието ми. „Когато става въпрос за деца, 1+1 не е равно на 2.“ Не мога да не се съглася!

6ff

imageСлед раждането на Стефан, разбрах много точно какво означава това. Разбрах и колко всепоглъщащо може да е отглеждането на две деца. Мислех си, че колкото по-големи стават те, толкова по-лесно ще става за нас, родителите. Ха-ха! Не знам дали е по-трудно, но определено не е по-лесно! Няма лесно в родителството! И вероятно е твърде рано да го заявя.

Повечето жени споделят, че майчинстовото ги е променило. Станах ли по-мъдра? Кой знае. Станах ли по-търпелива? Неизбежно беше, поне съвсем мъничко, иначе е страшно. Но генерално аз съм си същата Нина. Само че по-изтощена, за сега. Ежедневието ми е това, което се промени. Приоритетите ми са същите, въпреки че за някои е трудно да проумеят, че дори преди да създам свое семейство, то е било приоритет за мен. Просто съм „работила“ постепенно за материализирането му. Затова благодаря на приятелите, които останаха и след появявата на децата!

Това което майчинството ми даде, е онова знание и разбирането на смисъла зад фразата „Ще разбереш, когато имаш свои деца.“ И няма как да е другояче. То не може да се разкаже и е изключително субективно. Затова не бързайте да съдите, аз само споделям. А да споделиш означава да те е грижа! Колкото до удоволствието и удовлетворението от майчинстовото – те са ясни и прозират зад всяка усмихната снимка и усложливо закътан спомен.

Оставям ви с любим цитат от книгата „Гръцко кафе“ на Катерина Хапсали:

Да се родиш, значи да се появи цял един нов свят – толкова изискващ, нахален и безпардонен, че тези, които са в непосредствена близост до него, да го преживеят като природно бедствие. Защото този млад свят избухва върху тяхната позната вселена с цялата арогантност на чисто новия си живот. Отнема съня им, разбутва вещите им, лекьосва любимите дрехи, подчинява на своите капризи и нужди всяка секунда… Светът не се управлява от железните десници на политици, бизнесмени, крале; конците на тази земя се дърпат от меките розови пръстчета на Негово Величество Бебето.

*Снимките от бременността ми със Стефан са част от професионална фотосесия, дело на милата Надя Събева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: