Следобеден чай

Зимата никога не е била любимият ми сезон и като се замисля защо, основната причина е реалността навън, в България. Кални улици, гигантски непреодолими локви и т.н. Когато имаш дете, положението се усложнява. То просто трябва да бъде навън. Ние, възрастните, сякаш сме загубили нуждата да бъдем на открито по-често или поне сме се научили да владеем потребността. Макар че, лично аз, буквално издивявам, ако остана затворена вкъщи за 2 дни. Истинско предизвикателство е да изведа Захари да търчи навън, като по възможност остане сух за повече от 20 минути, през зимата. Вярно, че тази година сезонът беше далеч по-мек, но водата си е вода. А това означава мокри съоръжения по детските площадки, мокри пейки в парка и още кал. Дотук добре, какво толкова ще стане – малко ще се намърля, ще се изпере. Но, ние усложливо 😉 прибавихме към картинката си бебе! Стефан, който също има нужда да е навън, където заспива за минутки и остава спящ и спокоен за по-дълго. Но Стефан не обича, когато спираме и бърза да го покаже. И още куп предизвикателства на зимните бебета – твърде малки са в началото, а навън е твърде студено и ветровито, за да бъдат изведени за по-дълго в слинг или кенгуру, въпросът с храненето и преобуването също предизвиква сериозни спънки. Така че бебе на 1-2 месеца, в количка, и дете на 2 години, по нашите улици, е вълнуващо изживяване.

Използваме всеки удобен момент да сме навън, доколкото това е възможно. През седмицата Захари посещава детска ясла или се опитва, заради върлуващите вируси. Пролетта наближава, денят се увеличава, а когато е сухо, макар и не слънчево, след ясла Ники и Хари изкарват малко време под небето. Пързалките винаги са били любимото му съоръжение и не пропуска да се пусне по всяка, ако не срещне съпротива от наша страна.

25502678651_51078294af_oСтандартно, след прибирането вкъщи, следва обличане на чисти дрехи и запълване на времето до вечеря. Наскоро, Захари започна да пие чай и да изявява желание да му приготвим. Ако не е останало време сутрин преди ясла, то в късния следобяд винаги се намира и се превръща в малка традиция. Най-много се наслаждава на Старопланински чай, с една лъжица мед. Предпочита да го пие в най-крехките ни порцеланови чаши (разбира се), подарък, донесен чак от Хонг Конг.25379549000_d3caa6645e_o

Следват игри и забавления! Една от най-използваните играчки е влакчето с числа. Просто защото е шарено, образователно, удобно за хващане от малките ръчички и предлага различни комбинации. На тази възраст, децата обичат да строят, а всяко момче кара своите влакчета и коли по всевъзможни повърхности. Кубчетата с числа наистина гъделичкат любопитството на Захари. Постоянно ги посочва, опитвайки се да ги научи.

25561670052_4645e6777d_o

Насладете се на краткия уикенд с любимите си хора и гледките, които природата създава!

25049870454_627fb252de_o

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: