Ваканции, почивки, екскурзии. Всичко е приятно и вълнуващо, докато не настъпи моментът, в който приготвянето на багажа трябва да започне. Дори не ми се говори за периода преди децата - знаете - просто отваряте гардероба, слагате най-хубавите си дрехи, нещо практично, четка, паста, зарядно за телефон, книга и готово. С децата нещата не стоят точно... Continue Reading →

Привет! Заинтригувана и вдъхновена от последните публикации на Le Soleill и Diagnosis: Abroad, реших да се включа и аз със своите летни цели. Не си поставям новогодишни, защото 31 декември не е някакъв своеобразен вододел и с края на една календарна година не винаги съм готова да обърна нова страница. Но лятото е прекрасно и топло... Continue Reading →

Решението да зарежем удобството на хотелската стая и да се предадем на дивото не дойде спонтанно. Как се случи това, обяснявам сега. Когато бях малка, със семейството ми ходехме на палатка почти всяка година. Аз съм направила своя дебют на 1 годинка. После постепенно заменихме палатката с бунгало, но никога с огромен затворен комплекс. Баща... Continue Reading →

Днес искам да поговорим за нещо, което не е особено популярно и със сигурност не е много позитивно, но е реалност. И е реалност за една голяма част от работещите жени в България. Нарича се баланс. За липсата на такъв и как да го постигнем, хабя нерви по-долу. Не е тайна, че децата ни (на... Continue Reading →

Изпитах остра нужда да отговоря на въпросите на книжен таг. От край време се каня да направя най-най стандартния -> I am a reader TAG, но реших да се разровя за някой друг. Този ми хареса, защото е с по-различна гледна точка. Освен това ми допада как в нещо изцяло позитивно и развиващо, като четенето,... Continue Reading →

Април дойде и доведе пролетта! Радвам ѝ се, както повечето деца се радват на снега. И не спира да ме изумява всяка година и всяка следваща пролет се прекланям пред Природата. Зимата не беше толкова тежка, важното е, че премина. Захари прояви интерес към снега и най-сетне се случи и ски училището му - изчакахме... Continue Reading →

Стефан навърши 2 години преди няколко месеца, но сега им дойде редът на тези мисли. В контекста на анонимност и правото да бъдеш забравен, аз искам да помня. Затова, Стефан, ето нещата, които искам да запомня от времето, когато стана на две: обръщаш внимание на детайлите и си много наблюдателен; заглеждаш се по десените и... Continue Reading →

Прочетох някъде из страниците на "Шантарам" следната мисъл: Щастието не съществува - то е измислено само, за да ни накара да купуваме разни неща. Тя ме вкара в дълбоки размисли. Впрочем с целият роман е така, много бих искала да напиша нещо за него, след като го прочета, но не съм сигурна, че ще си повярвам... Continue Reading →